Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Без налягане отвън и без напрежение отвътре нищо не става. Никой не може да каже истината без любов, без мъдрост (знание, светлина). Истината е това, което освобождава човека и дава възможност за живот. Има едно зло и една любов, които продължават живота. Има едно зло и една любов, които скъсяват живота — те са привидни неща.

Трябва школа, школа… (за политическите лица).

От 6 и 30 до 8 и нещо — 18.I.1939 г.

Когато царят влезе, аз гледах портретите нови на децата, правени от Борис. „Иска да дадете на Лулчев цялата серия от тия фотографии.“ — „Да“ — каза Борис, а сестрата поиска една за Теофана. Аз използувах това и помолих царя да я назначат учителка, понеже е много бедна. Свършила е философия, а живее в палатка и сега. Той извади и завърза кърпата си с обещание, че ще го направи. „Това баре прави малките работи, пък големите — Бог!“ — „Ех, това поне може да направим“ — и минахме на разговора. Той беше продължителен и крайно разнообразен. Най-важното беше, че утре сутринта той мисли да тръгва за Рим за сватба и какво поведение да държи там. Аз му прочетох отчасти от горното, което бе ми казал учителят, и той остана поразен от съвпадението на това, което и той с Кьосето бяха си уговорили. И ние се спряхме на същото, каза ми царят, а именно: 1. Ние сме свързани с Югославия и сами не можем да решаваме. 2. Не сме още въоръжени достатъчно. 3. Имаме Народно събрание, за което трябва да държим сметка. След това му казах някои неща за баща му и той го нарече, че е брандер, който, където отиде, пали, сега искал пък в Триполи да подпали нещо. Много бил сърдит, като се научил, че и царят ще отиде, защото той мислел да изиграе първа цигулка. Германците му дали вагон, а той се интересувал има ли и рота почетна… После разоворът мина за жена му. Казах му, че от разговора, който той има по телефона с нея, схванах, че се страхува и по работи интимни, които той призна, аз му се извиних, че стоях на тоя разговор. Пък той ми каза: „Пък аз бях благодарен, защото ми беше помощ.“

Казах му, че Беби Петрова е идвала при мен. Той се изненада и се смя: „Ако я знаеше моята, ще я изяде.“ Тя е много самостоятелна и му казах някои работи и наблюдения. Решихме в бъдеще някога да се срещна с царицата, без да ме знае кой съм, понеже сега много й е говорено против мен. Царят се много зарадва, че моето дело най-после се е прекратило. Минахме на анкетата на Пращилов и казах после, че ще му я прочета да види какво голословие без ни един подпис под думите, само на един уволнен от Пращилов шофьор, и то пак неподписани показания…

Минахме на много други въпроси. Кмета, Янков, Радков и пр., ами Стойчо и Илийчо как така нападат брата си Недев — те са масони! Не зная за Недев да е масон, но толкова по-зле за тях, щом това правят — та това е именно, каза и царят. После му четох сведения за Нурижан 69и неговото отрицателно държане с царя, а също едно от 14.I., в което се казва, че Багрянов ще говори една реч, с която ще свали правителството на Кьосето и ще направи свое. Казах на учителя: „Не е за промяна, защото положението не е избистрено и който и да дойде, ще стане жерава на позиционната война.“ — „Виж, дано го разберете това — каза царят. — Аз мисля, че докато ме няма, няма да го направи.“ — „Ако не го надумат тъкмо да използува това.“

Говорихме за децата, за стария му апарат, с който действува и който трябва да смени с по-нов и по-енергичен. Казах му какво да прави в някои случаи. Засега изглежда, че няма разногласие. Казах му, че на запитванията каква е тая политика, която той води, отговарям, че тя е на компетентните, но не както досега са разбирали компетентни само тия, които са шиели обущата, а и тия компетентни, за които досега са забравяли, които са носили тия обуща и мазолите от тях. „Това е отлична формула“ — каза царят.

После заговорихме за политическите възможности. Казах му, че сега войната е само за заплащане, за да изстискат повече пари за въоръжение от народите, поне после ще им вземат фабриките за оръжие, та сега бързат. После му говорих за другите по-дълбоки основи на живота. Че Хитлер и Мусолини имат сила, но че изворът на тая сила е в погрешните на Англия и на Франция. „Ако те си поправят погрешните, Италия и Германия ще ги обезсилят и пр.“ Разговорът засягаше много въпроси, но те бяха от интимно естество за живота на царицата и неговия и оставихме да продължим, като се върне. Свито ми е нещо, но пак съм благодарен, ако това свито после се разпусне. „Да не стане като кошницата на Мушанов 70.“