Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Говорихме за Багрянова. Пита ме дали съм се срещал с него. Казах му и после доста приказвахме. Той ми каза между другото, че Божилов 59не го обича много, и да видя да се срещна с него и пр. Приказвахме също за Луков. За Недев. За Пращилов казах му, че питах Красновски и излезе лъжа това, което му бяха казали. За Цанков и предстоящата му атака в парламента срещу царя. Опитът на Луков да се сближи с Кимон и пр. Казах му и за Папазов, и за д-р Екимов. Той обеща да стори нужното. (Папазов той по мое искане направи придворен доставчик.) Говорихме и за Илия Желязков и си взе бележка да каже на Божилов да го тури главен секретар.

Каза ми, че ще трябва да отива на сватба в Италия. Че се радва, че така съвпада с отиването на Чембърлейна и пр. Оплака се и той от баща му, че му издействувал да дойде и той там, а сега му правел въртели.

Пожелах му добър път, но той ми каза, че да вървя и се разхождам по върховете, но да гледам да се прибера към 12.I. Ще пътува, но преди това би искал да ме види. Каза ми, че сега се надява да се види (разбере) с английския посланик. Похвали ми се, че сега са всички канени на сватбата и че тъй хубаво съвпадали датите на отиването им и това на другите посещения. Надяваше се да пронюха нещо по-съществено.

Понеже автомобилът беше дошъл, аз не го задържах повече. Отиде си доволен. Евдокия ме съпроводи до външната врата, а вън, като дадох сигнал със светлината, показа се Андро, който ме чакаше при жп линия. Учителят беше на кино тая вечер, та чак на другия ден му казах какво сме говорили. Той остана доволен и ми даде сладко вино, което аз раздадох и на други.

Царят ми говори и за срещата си с Кожухаров. Тоя Кожухаров му е говорил на Нова година и как му играли очите. Казал му, че 60…

Ваше Величество,

Пращам Ви малко „литература“ — ако случайно сте останали през празниците без такава.

1. Писмото до Красновски за Пращилов и отговора му, които ще моля след прочит да ми върнете.

2. Писмо, печатано, което засяга най-близкия другар на „моторизирания“ — Гето Кръстев, но не анонимно, а подписано от човек, готов да даде нови подробности.

3. Бележка от д-р Екимов с имената на ония, от които зависи въпросът за командировката. Моля сторете нужното, защото имах недомислието в радостта си миналата година да го поздравя с тая командировка, а оттогава се мина доста време и попаднах в неудобно положение.

4. Един много „важен“, който претендира да знае, че на 25.I. н.г. Кьосето ще отива в Париж като шеф на легацията, бил в голямо недоумение само от тия ходове, които Вие сте им „погаждали“, като сте турили военен (Недев) за министър, че не стигнало това, ами за директор сте турили офицер пак! Това било съвсем вън от всякакви очаквания, още повече, когато Стойчо бил обещал на Карагьозов 101% на 100, че той и никой друг ще бъде на Нова година директор на полицията! Не можели да разберат кой Ви подучвал да им сервирате такива изненади… А също и какво сте им кроели. Във всеки случай смутени са и в безсилието си правят „проекти“ патриотични, разбира се.

Но което мишките кроят, котките го развалят.

Здраве да е и Бог да Ви пази!

Любомир Лулчев

9 и 30 до 11 ч. предиобед

Учителят ми каза, преди да тръгна:

Божественият закон работи сега — божествената справедливост. Който спазва справедливостта, той ще успее и ще вземе (въпросът беше за земите, които имаме да взимаме от другите).

И крадецът взима, но после, като го хванат, дава всичко заграбено.

И за държавата, и за народа да има справедливост. Той може да направи някои работи. Те може да станат и без него, ами да не затрудняват поне. Всички са слаби. Никой не може да води война — отгде ще вземат храна? За в бъдеще трябва да се приложи нещо в просветата, а не за война. Другите нека се въоръжават. Ние трябва да имаме колкото за парад. Въоръжен народ е, когато е силен в дух и в мисъл, а после с оръжие на земята. И горе те са били Черната ложа взе всичко и всичко изгуби и сега във всичко е разпокъсана и нищо не може да направи. Черната ложа отстъпва и предава от позиция на позиция — не иска да капитулира изведнъж.

След срещата:

Фердинанд е едно шило. Той си отмъсти на Австрия (чрез Хитлер) за униженията, на които бе го подложил Франц Йосиф, за лошото третиране, каза учителят.

Срещата беше определена за 9 и 15 м. Евдокия беше хремава и ме чакаше вътре, а не както обикновено пред вратата на двора. Докато дойде царят, поговорихме си с нея. Тя също е недоволна от кмета Иванов, който излъгал, че тя искала залесителният пояс да минава край нея. Тя го изобличила чрез слатинския кмет. Каза ми, че началството (брат й) не обичал добрите хора и пр.