Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Говорихме за Симеончо и за много други работи…

Разправих му в общи черти случилото се снощи между мен и царя. Казах му, че политиката ми е отвратителна, че не бягам от работа, но тая работа ми е гнусна и пр. Той беше сериозен, слушаше, а после ми каза: „Ако ти беше цар, а той слуга, как щеше да постъпиш? Или ако той слуга, а ти цар, как щеше да постъпиш? Божественото е слугата добре да свърши работата, а господарят добре да плати. Ти сега си като една красива мома — навън знае да носи китките, знае да приказва с момците, а вкъщи не знае да готви, да пере…“

Царят е на трудно положение — има от десетина души да избира, а пък не е решил кого да избере.

За да се поправи един народ, потребни са най-малко пет години да са школували тия, които ще станат министри, да са били ученици и тогава да станат министри.

39-ата година е по-добра (по-хубава, каза учителят). Изпълнителна (?) година ще е. 55Война няма да има. Но ти още не им казвай.

Сега Германия седи като ботуш, а Италия иска да вземе. А Италия е изложена жена — тя е един ботуш и може да я прегазят, тя не е защитена. Сега се образува един фронт — Америка е обединена срещу Германия. Ще си премерят силите. Подкупите играят сега роля на идеите. Едно време Австрия подкупи България да вземе участие във войната, но после Австрия изчезна. Брат ти много бърза и всичките неща ги преувеличава, трябва да се намаляват, всичкото лаене на кучетата не е все по вълци…

Ти трябва да знаеш, че човек, който отива да работи, не трябва да има охлузена кожа.

Сега всички са много умни и мислят да си оправят работите.

Минахме на научни теми: водата, като пада по един наклон, добива сила. Отгде я взима? На равнината я няма тая сила. Наклонът е от други свят . Разумно същество чрез наклона дава сила, друго направление.

Плоскостта е възможност, а силата е от мен, който наклонявам. Ако по наклона пуснеш предмет, търкаля се, но ако го свържа, и той не мърда. Изключение ще бъде… Ние констатираме факта, че пада от тежестта, а при другия случай къде е тежестта? Малка причина, турена при едни разумни съчетания, може да предизвика големи последици.

Ако човек си остави тялото, ще бъде без тежест. Енергията няма тежестта, материята. Ако туриш на едни везни 1 кг и го вържеш отдолу, колко ще тегне? Колкото си искаш. Ако един човек тегне 100 кг, а вдига 200, откъде иде силата? Геометрията сега както я чертаят и учат, са само сенки, а сенките не се чертаят, а отразяват. Това са частични разбирания, те са необходими… Има един, който трябва да се увлича, а другите да постоянствуват… (?)

Царят подозира. Страх го е. Ще проучва, но подир Нова година. То е губене на време. Трябва да приложи. Трябва да разбере, че не му се заповядва, а той трябва да го направи като най-достоен, за това да му се каже: „Ти си най-достойният човек, способният, който може, трябва да направи тия работи.“

Днес ми казаха, че Стойчо Мошанов се оплакал, че аз съм го изкарал пълномощник на големите капитали. Кажи му, че го смятам, че може да работи и само ако иска да върви по правия път, аз ще бъда зад него!

Господин Красновски,

Каза ми се от едно лице, в което имам пълно доверие, но което предполагам, е криво информирано, че като Ви запитали за господин Пращилов, Вие сте казали дословно: „Аз прекратих за него анкетата от милост, защото не исках да го изложа пред жена му.“

Моля Ви, имайте добрината да си спомните как седи въпросът с анкетата по неговата служебна дейност; като какъв човек го знаете, защото той служи доста време при Вас, а също казали ли сте тия думи по негов адрес? Имайте предвид, че отговорът Ви, ако го имам, ще бъде от значение лично за мен, понеже искам да се установи една истина, и ако и Вие се съгласите, бих могъл да си послужа и пред друго лице. Какъвто и да бъде тоя отговор, ще Ви бъда благодарен.

С поздрав: Л. Лулчев

Ваше Величество,

Благодаря много за часовника с луната и звездите, който получих.

Изучавах ги и ги питах за другия часовник, по който съдбата отбелязва изгрева на слънцето в човешкия живот. Засега намерих само неговата проекция. Тя гласи:

„Пътят на любовта е път, осеян с всичките възможности и условия за постижения на всичките божи блага.“

1939 година носи тоя път! След нея по шансове приближава само 1999 година.

За добрите хора тоя път е отворен и възможностите достъпни. За злите тая година е година на декаданса и залез.

Звездата на България свети и ще свети! Вашата няма да се дели от нея.