Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Забележителни дати през първото полугодие: 23 март и 14–19 юни.

В разумната глава и здравите удове се проявява смисленият живот. Мъдър цар, безкористни служащи и работен народ са условията за щастлива държава. От индивидуалното съзнание — към колективното; от колективното — към универсалното.

Гдето има труд и ред, там и Бог помага! Смел и бърз за Доброто!

Искайте и търсете Доброто за всички — с него ще дойде и Вашето собствено добро!

Бог да Ви е всякогашен спътник и помощник.

пожелава: Любомир Лулчев

Запита ме за часовника, който ми беше пратил царят като подарък за Нова година. Миналата година той беше ми подарил същия часовник, но аз тогава го дадох на учителя. Сега той ми изпрати същия. Изглежда, че Стоянова му е казала за това и той е поискал за тая година и аз да го имам.

Учителят ми каза:

„Писа ли му нещо за Нова година?“ Като му казах, че не съм, той каза да му отговоря, че съм получил и много благодаря за часовника със звездите и луната, но не съм си намерил още часовника, който показва изгрева на слънцето, за да му го пратиш. Пиши му, че си му намерил само проекцията му. Тя гласи:

„Пътят на любовта е път, осеян с всичките възможности и условия за постижения на всичките божествени блага.“

Тази година носи тоя път. След нея чак 1999 г. ще има тия шансове. Моят часовник е в проект и това е проектът. Той може да си избира хората. Човекът има нещо, което не може да стопи (?). Той има опитност — да туря хора, които са по-благонадеждни, той ги знае.

Запитах го, за бъдещето с парламента или против да бъда?

При един разумен цар служителите много могат да направят, а в парламента благата седят в множеството. Като е здрав организмът, и органите са здрави. А и като удовете са здрави, всички органи се подчиняват и работата върви добре. Нали сега и държавите не са независими една от друга. Трябва англичаните да обичат човека, който ще им изпратиш, инак ще го бламират, тъй че държавите държат сметка една за друга, и то хубаво.

Ще бъдете внимателни с царя. Да преценявате условията, за да не станете оръдие на Черната ложа. 56

Дойде Андро и поиска нещо за Недев, който ще говори следобед.

Учителят каза:

„Искаме големия извор, който слиза от планината, да го разпределим добре в долината, за да бъде добре за тия, които живеят и в долината, и в планината — и горе, и долу!“

От 5 ч. до 6 и 30 следобед при Кока

Княгинята чакаше, защото аз бях малко позакъснял. На тръгване бях взел портокал и ябълка да им дам, за да имат плод. Като казах на учителя, той тоже ми даде още една ябълка. С влизането поздравих Евдокия 57и тя същевременно стори това. Като й дадох ябълката, много се зарадва за пожеланието и между другото побърза да ми каже, че е видяла на Изгрева цъфнали дървета. Като влязохме вътре в кабинета й (преди това лаеше кучето и тя ми каза, че бил голям ревнивец, само на мъже лаел), тя ми се оплака от баща си, при когото беше наскоро, че смучел и се изтощавал. На идиот се обръщал при него човек. Казах й да чете някои окултни книги, за да знае как да се пази. Каза ми, че сега била много добре с царя. Понеже могла да си запази спокойствието въпреки всичко, което тя правела.

Дойде царят и започна с въпроса (след поздравите, плодовете и играчката на Симеонча, който се много зарадва) да ме пита какво да прави с Робев, а след това ми заразправя за посещението си в Стойчо: ​Налагаше се да ида. Отидох. Веднага започна да ми говори против Недева. Казах му: винаги са били недоволни от Вътрешното министерство (записвам само смисъла, а не думите. Той ми поменуваше имена и подробности, които пропущам). В заключение му казах, че няма да гори юргана за бълхата.

Тогава, казва царят (като разбрал Стойчо, че думата му няма да мине), той се сгърби. После взел да го кандардисва за дневните на депутатите. Царят му казал, че по тоя въпрос той не може да има думата, защото вече веднъж на 19 май е третирал с риск на живота си този въпрос и защита на парламента, когато други бяха вече напуснали парламентаризма… и когато Кимон ми каза: „Това не е парламент, а само дружество за охраняване…“ (съжалявам само, че не мога да си спомня точно фразите на царя, а само смисъла им, защото той беше говорил много деликатно красноречиво, но същевременно и доста боязливо). Стойчо повдигал и други въпроси, но бил отбит майсторски от царя и останал крайно недоволен. Като излизахме и той ме изпращаше, вървеше на криволици като бекасини, когато хвъркат. И видя ли, че нищо не се съобщи за тия срещи. Интересно е и Генчев, който ме съветваше да се срещна с него, защото разчиташе може би на някои резултати, се почувствува като попарен. Имаше нещо, което не стана както те искаха. I. „Да — казах му — много ги смути и новият директор на полицията. Видяхте ли какво писмо беше писал Преславски?“ (Преди два дена вечерта идва Недев и ми разправи цялата история, а също беше ми пратил и писмото на Преславски. То беше глупаво, арогантно.) „Той само за това писмо заслужаваше да бъде изпъден“ — каза царят. Минахме на Робев, или, както го бяха нарекли офицерите в едно послание, „моторизирания мошеник“. Работата е много лесна, казах аз на царя. Даскалов 58да му изтегли под краката подофицерското дружество, както направи с Гиздов, и като увисне във въздуха, ще стане по-примирителен. Виж как стана Гето Кр. Пък и като се каже, че и камарата може да бъде разпусната, хептен ще омекне. Тия хора се забравят.