Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Изобщо, виждам колко малко идейно сме подготвени за безкористна работа и как му светнаха очите, като му казах, че Ганев взел 800 000 лева от пътните машини, но като казали на Кьосето, той казал: Ганев ги дал за „Днес“…

Анонимни писма хвърчат навсякъде все от доброжелатели… Интриги страшни. И мен, който мечтая за мирна работа (книжна), току ме изкарват на сцената. Пак ми се иска да бягам на някъде…

Бог да ни пази — инак сме живи загинали… Всички против всички, струва ми се, че присъствувам на една картина от миналото и че и аз като Павел отивам вързан в Ерусалим 51…

След беседа среща с учител, 21.XII.1938 г.

Реките, които течат, дават утайки, които отклоняват, преместват теченията. Дунав е направил Румънската равнина.

Действие и въздействие — това е политическият живот. Ориентирането… тънка политика. Искат сега да докарат в разрез интересите на германци и италианци — разделяй и владей — това са похвати на Черната ложа. Но има и нещо стабилно в природата: правото е на правия, а не на кривия! Прозорливост трябва, досетливост и съобразителност. В психологическия живот сега работят не със закони, а с правила, моралът още не е закон сам по себе си, той е нещо временно. Истинско е онова, в което любовта се дава, работи и като се оцени — то е важното сега. Ако не преценим това, което не е любов (и го вземем за любов), ние се лъжем. Ако преценим любовта, ще имаме благо. По-силно от любовта няма, а преценката зависи от ума.

Туй, което препятствува царя, то е, че семейните му чувства са много развити, той иска всичко да се уреди, да не стават раздори, а когато иска свобода, то е възвишеното в него. Баща му имаше по-големи стремежи, а този се е спрял върху семейството, то… Фердинанд направи погрешка, че се ожени втори път, той имаше двама сина и две дъщери, но искаше да си осигури германско влияние. За Елеонора 1939-а и 1940-а година са по-благоприятни. Нови констелации, дълбоко работят. И Сталин изменя вече политиката си. Царят не знае какво да прави във външната си политика.

Учителят ме повика сам и доколкото разбрах, въпросът беше дали съм говорил на Багрянов за Методи Константинов. Казах му. Той ме запита има ли си той частен секретар. Казах му, че не зная, но ще запитам и може да му препоръчам Методи, ако няма.

Вчера идва Севов отчаян, че царят се е оставил да бъде воден от Стойчо & сие и не ще да назначи Пращилов 52секретар на Недев и вярва на разни анонимни писма. Показа ми едно. Това същото, почти също, без подпис, само че напечатано на машина, ми го чете Генчев миналата година и сега същото преписано на ръка го четох. Там се говореше, че Пращилов е женкар, и се сочеха свидетелства на две неизвестни слугини и един шофьор…

Тъй си върви в нашата Българийка… Генчев се върна и писмото дошло…

От 6 и 30 следобед до 8 и 30 вечер

В ген. Стоянов.

Дойде в 6 и 40. Понеже ми бяха казали в 6, аз му направих бележка пред Стоянови, че това не е английска точност. Признавам се за виновен, каза той, но аз бях казал за 6 и 30. Тогава няма закъснение. Не, има, но само 10 минути. Влязохме и той ми каза: „Искали сте да ме видите, а тъкмо и аз имаше да Ви говоря някои работи.“ — „Не, аз не съм искал да Ви видя и даже казах, че за в бъдеще не искам да Ви виждам. Ако Вие искате, аз ще бъда на разположение както лекарят на болния, но вече нямам какво да му говоря.“ — „Какво казвате, бе Лулчев, че какво съм направил?“ Той беше много изненадан и видимо нажален. „Ако съм направил нещо, ще го поправя. Най-после хора сме…“ — „Не — казах му аз — няма какво да се говори повече. Вие оставате добрите хора неподкрепени, а на лошите давате ход. Това не може повече. България не може да бъде играчка в ръцете на петнадесетина търговци и разбойници. В България има още честни хора, а Вие им препречвате пътя. Те ще излязат въпреки Вас!“

В тоя дух продължихме. Той се оплакваше от Кьосето, че го лъже. Ама Вие сте като някои семейства, които се оплакват по два часа от слугините си, а като ги питате защо не ги изпъдят, казват: „Свикнали сме с тях.“ — „Да, това е много вярно“ — каза той. Заговорихме за Пращилов. „И Вие, и аз, и той е оклеветен човек, затова се застъпвам за него. Вас хубаво ли Ви беше, когато Цанков каза «Ще вдигна завесата», нямаше нито един да му каже «Вдигнете я да видим кой е зад нея», а всички останаха с впечатление, че сте Вие!“ Говорихме по много работи и аз бях много агресивен, но сега не ми се спомнят, просто като отровен бях снощи и сега не искам да ги пиша. Казах му между другото, че не може да се тури лошото да възглавява нещата, че в живота те са смесени, но че доброто води. И тук така трябва да се нареди. Да смени кмета, директора на пощите, директора на здравето, на полицията и пр. и тогава ще разберат, че съществува, а и тия охранените ще се поуплашат и ще почнат по човешки да се отнасят. Това може да сториш. Казах му, че ще проверя думите, които ми казва, че е казал Красновски, и съм положителен, че той не може да ги каже. „Проверете ги“ (беше въпросът, че уж той прекратил анкетата, за да го спаси от жена му). Не може това да продължава. На народа са спрени всички пътища. Обеднял е. За него приказват, а ето 400 души учители уволняват основни, а това значи да останат 20 000 деца без учители. Грехота е това! Той си взе веднага бележка да оправи това. Бях казал на Надя да види да направи нещо за бедните деца на село Брезе, гдето е сега Невенка. Той отпуснал 3000 лв. за основаване на трапезария и аз му благодарих. Той се позарадва. Казах му, че за него съм виновен и аз, защото, ако бях добър ученик, и той щеше да е добър. Това му се видя някак чудно и той каза: „Не, аз съм си виновен, че почнах да се събуждам вече.“ Казах му, че до Нова година не искам да го видя. „Тогава нека след Нова година да се срещнем. Имах много въпроси да се посъветвам с Вас, но свършете си работата.“ Каза ми как при Кьосето се явил Робев 53с не зная още кой и му казали, че не може да позволят България да се управлява от братя Лулчеви отзад Борисовата градина. И аз запитах, казва царят, Кьосето: „А Вие какво му казахте?“ — „Нищо.“ — „А защо не му казахте? Вие пазехте България от неговите рушения?“ — „Нямам хора. Виждаш.“ — „А и като имате, ги съсипвате както някога Савов 54и сега Недев. Но това не може по-нататък. Стига вече. Трябва да застанете малко по-решително на позицията си. Това поне не е толкова мъчно. Стига са Ви смятали за мекушав!“