Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Пита ме за Сакаров 29. Казах му, че не е за тая гама и ще се сритат. Похвали ми Ганев. Аз не се стърпях и му казах: „Та на същото това място не казахте ли, че и Ганев (във Врана значи е било) е шебек и че не може да го гледате и сега благодарение на Генчев го задържа и сега сте «доволен» от него… И за Кьосето искахте най-много четиридесет дена да го търпите, едва го задържахме уж за панихида, а оттогава минаха четиридесет дена по четиридесет и Вие го забравихте…“ Царят попримига, но не възрази нищо… После ми заговори пак за срещата ни на Рила. Той каза, че много останал доволен и всичките му работи излезли добре, и словото му излязло отлично. Казах му, преди да тръгне за Европа, да се видим пак на Рила и той се съгласи, като тръгва на 31.VII., да се видим, като предварително ме предизвести. Говорих му някои работи за него частно. Прегледах му очите и му обещах да му пратя една книга „Ирис-диагноза“ за него самия. После ходихме с него в апартаментите на баща му Фердинанд, които той е запазил в същото положение. „Аз не обичам да бутам старото“ — каза ми царят и ми показа много дреболии по масата, картини, които той, Борис, е рисувал, и пр., и пр. работи. Имаше много интересни работи, миниатюри, бибел и пр. Казах му да се види с Лянсбъри, който ще дойде в София. Той може да му бъде много полезен, защото и той е за мира и е много добър човек. Царят обеща да го види. Говорихме и други доста работи, но те не са тъй важни. На излизане царят извика Генчев и му каза: „Трябва да се видя с Бисмарк 30“. — „Аз не го зная сега къде е.“ — „Аз ще го видя“ — казах аз. „Тогава нека се види с Вас — каза царят — и нека ме потърси мене първо, а не Генчев.“ — „Той от мене бяга — каза Генчев.“ Ами той (Багрянов) казал: „Аз трябва да бързам да стана министър-председател, преди да е станал Генчев.“ Това не мога да повярвам — казах аз. „Казал го е — рече царят. — Казал го е на Севов 31…“ — „Глупост е това“ — казах аз. „Но все пак аз ще го видя и ще го изпратя.“

Така се разделихме; привеждам тия работи да се види какви интриги се ковяха и как против всекиго… По пътя Генчев, който ме довеждаше и отвеждаше с Ото, го запитах пак за тия думи. Той ми ги повтори. „Да не ги е казала някаква жена?“ — „Не, Багрянов лично“ — настоя Генчев. Аз бях оставил вкъщи да ме чакат преди срещата с царя още Багрянов, Андро и Стоил Стефанов 32, но като се върнах, намерих само двамата — Андро и Стоил. Багрянов отишъл на някаква среща с депутат. Казах на Андро да го извика. Той дойде към 6 часа. Казах му, че има много интриги между него и царя, и му казах да отиде и му занесе книгата, която съм му обещал; че настоявам да се види с царя. Той се съгласи, но искаше да знае интригите. Казах му, че е по-добре да ме тури в контакт със Севов, но и много се възмути от съществуването на тия интриги и като каза, че не се надява камарата пак да се свика, и искаше да си заминава и да се не връща вече… В неделя вечер дойде със Севов. Последният категорически отказа да е казвал подобно нещо. Оставихме Севов да се срещне с царя и да му каже Багрянов да потърси среща чрез Генчев и занесе книгата „Ирис-диагноза“, а аз лично да пиша на царя по въпроса. И в понеделник 25.VII. му пратих следното писмо:

Ваше Величество, фразата, която чух на тръгване и която се приписваше на Багрянова („аз трябва да стана министър-председател, преди Генчев да стане“), ми се видя много плоска и несъобразна в устата на тоя човек. За себе си аз проверих и тя се оказа, че е от рода на „едностранчивите“ информации, с които често Ви гощават напоследък. Бих Ви молил Вие да проверите направо от лицето, както сторих и аз. Мисля, че от това ще има само полза. Политиците са вбесени от урока, който им предадохте със затваряне на парламента. Мнозина от интелигенцията обаче са настроени да Ви дават благодарствен адрес, загдето ги отървахте по тоя начин от прочутия Закон за печата. Мнозина се запитват кои престъпници имат нужда от него, за да скрият своето престъпление и далавери. Защото нито царят може да иска това, нито народът има нужда от подобно полицейско третиране. Пожелавам всичко хубаво:

Л. Лулчев

Изпращам книгата „Ирис-диагноза“!

Какво стана по-нататък, ще чакам да видя. На 26-и си тръгнах за Рила и сега тук на 29-и пиша това. Ако царят не се е разсърдил, че разкрих интригата на тоя приятел, може утре да ми се обади; ако се разсърди, че по-рано му бях дал дума да не казвам, то пък каквото Бог каже.

След завръщането ми от София откъслеци: