Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Сутринта Генчев беше много официален, но му казах да се не занася. Царят беше внимателен и любезен. Интимен. Като ме видя със сив хубав костюм, но без връзка и без шапка, той се засмя и ми каза (понеже винаги ходех при него много небрежно облечен): О, Вие сте сега „алангле“. — „Е, рекох, и аз да се докарам малко.“ Заразпитва ме за Рила. Казах му, че дъждове валят. „Е, малко сушата се оправи“ — каза той. „Щом разбрахте за какво е наказанието, и престанаха да Ви бият. А по-рано Ви биеха, защото не искахте божието благословение. Но ще дойде и нещо повече, ако предизвиквате.“ Говори ми за приема в двореца на депутатите. Казах му, че всички са доволни. Той много майсторски изолирал всички стари от разговорите. Казал, че искал да поговори с младите (новите) депутати. Разправи ми какви отделни разговори е водил с Пастухов 19и Драндаревски, с… не помня още кои, но много ми хареса това, което беше говорил. Казах му, че е роден за миротворец, че всички са му се радвали, че за него е миротворството, а не войната, че му предстои да внесе мир в държавата и между другите държави, че е срамотно сега, когато хората правят договори с чужди хора, народи, и се разбират, той и своя да дели… (Говорил със сливенския депутат, му харесал; и с Недялко Атанасов 20, и бил мек и пр.).

Говорихме по положението. Аз го посъветвах да се чака, да не прави сега смяна, защото е опасно. Нека като се върне от Европа, ще бъде по-добре ориентиран. Той се съгласи с това, но казах му, че Николаев е истерик и не може да остане на това място, защото може да направи глупости. Да, съгласи се царят и ми предаде един разговор, който Николаев е водил с Лекарски 21, който е безобразен по държане, или по-право — по безпринципност. Тогава ме запита кого да турим министър на вътрешните работи. Казах му пак, че за Кимона и Луков е още рано много, те трябва да се школуват малко. Установи се туй — пак „четината“ Красновски 22да туря? — „Той е добър — казах му — и да знаете, че ще го намерите там, където бяхте го поставили. Спомнете си само каква декларация беше направил при уволнението си.“ — „Да, това е вярно“ — съгласи се царят. Той или други, но устойчив човек, а не тоя истерик, за когото уж Генчев гарантираше, а сега, когато му казвам, той вика: „Е, майната му, да го сменим…“ Така не върви.

Тогава царят ми показа една листа, направена от Генчев, и взе да ме пита за някои от писаните в нея лица. Спомена Омарчевски 23. Казах му, че пие и не е годен. Разправих му за жена му, която идеше всеки ден да се оплаква от Омарчевски, а после как дойде да иска да го правим министър. 24Тогава царят ми каза, че и Стамболийски 25, който обичал да му разправя интимните си работи, му казал, че с нея не оперира, защото била заразена от мъжа си. Разбрахме се, рекох си на ума. И Стамболийски онождал — бедният Стамболийски, той ми доверяваше интимните си работи — думите на царя — мисля си затуй го и сполетя това, което му се случи, защото ти доверяваше…

Аз бях отишъл да ги придружа на 7 юли… Преди години аз по тоя въпрос бях говорил с царя и исках да ми признае вярно ли е, че той е развалил тогава на 7.VII. радиопредавателя и неговият офицер взел патроноводителя на картечниците… Той тогава призна, че е работил с радиото, но отказа категорично да го е развалил или пък да знае неговият офицер да е правил това… То навремето си по дата трябва да е записано… Сега си го само спомням при преписването на това, което става в Марчаево по време на евакуацията, 28.IV.1944 година… Каза ми царят, че Георги Марков 26му се сторил съвсем глупав. „Ами аз Ви казах предварително, че той е бакалин…“ За Стойчо Мошанов 27му казах, като ме запита за мнение, „Той не е добър, но може да стане добър.“ — „Прекомерно нагласява работите — еквилибрист!“ „Да, това е точната дума — каза царят — но той не може да свързва хората. Може да се тури друг човек и той ще ти даде 140 души множество.“ „Не върви, ще видиш.“ Запитах го тогава видял ли се е с Багрянов? Каза, че да, в приема, че искал да говори с него, но още не е говорил, че ще говори в бъдеще. „Викнете го, викнете го непременно.“ — „Да, ще го видя“ — и започна да ми се оплаква, че не му харесва Багрянов, че той с тия вършачкаджии, които искали облекчение, че той бил като брат му Кирил 28, който му правил само въртели, и ми разправи няколко случая. Казах му тогава, че ще е хубаво да се срещна и с Кирил, може би ще се пооправи (разправяше ми как със зор го е пратил на погребението в Румъния, как му е говорил и го е наставлявал и пр.). Но аз пак настоях, че те и двамата през време на войната, и Кирил, и Багрянов, бягаха от отговорност, но сега не е война. „Викай го и се разберете. Той може да ти помогне.“ — „Не мислите ли той сега да стане министър. Те с Кьосето не могат да се търпят.“ Аз разбрах къде е въпросът и казах „Министър ли, от где накъде? Стига му депутат. Вие се вижте и се разберете да помага. Само министрите ли работят в тая държава? Приятел в нужда се познава. Дайте и на мен книжата, аз се наемам в 10 дена да Ви приготвя държавен план, за който Ви говорих.“ „Ама значи Вие не настоявате сега Багрянов да става министър“ — попита царят поуспокоен. „От где накъде? Стига му, че е депутат.“ — „Е, тогава аз ще се видя с него“ — и му светна. От това разбрах, че много интриги са се напластили между царя и Багрянов… Да са живи „приятели“, услужили са…