Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Говорихме за доста други работи. Между другото говори ми за сушата. „Аз Ви казах и по-рано, че «Бялото братство» не трябва да се засяга, защото ще има последици… И това е най-малкото!“ — „Зная, зная, нали зная какво беше и със стария, и с кешишите 10Василий и Партений и други…“ — „Да, защото не сме важни ние като хора, а функцията, която изпълняваме. Ако някой нападне мене, е едно, но ако някой нападне Вас като цар, е друго. Който служи на божествената идея, Бог го пази. Други са интересите на един, който пипа агнето да го види угоено ли е, ако е месоядец, и други — на вегетарианеца… Да, разбира се. И към Вас тия, които търсят своите интереси, те тъй пипат, а друго е, който пипа, той, който иска само да види дали му е достатъчно само храната…“ — „Знаеш, много беше тежко тая неделя и най-интересното беше, че четох във вестник там френски от 6-и една статия против астролозите, които предсказали, че тая седмица ще бъде тежка; той го оборваше, а аз го четох тъкмо когато го опитвахме, че беше така…“ — „Ами, разбира се, Земята е една къща, около която влияе слънцето, месечината и всички планети. А това влияние не може да бъде последица и за хората! Ако затвориш прозорците, цялата къща ще стане тъмна. Но и по-лошо ще дойде…“ — „Зная, зная“ 11…, но с Николаев не може да се работи. Той е архипоп — но видяхте ли, с Генчев 12се карали. Той казваше, че ние не искаме да изпълним закона, а се оказа, Вие видяхте, четох Ви закона на полицията, че трябваше само да се съобщава, а не да се иска разрешение; да, разбрах, Л., това са произволи и дивотии (искаха да ни затворят събранието и настояваха да сме искали разрешение). Трябва да се премахнат тия работи. Ще отстои тоя държавник, който е спазил най-добре справедливостта; тия постройки, които са градени с отвес, без това е невъзможно! Дайте отдушник! Държавата е като жив човек. Както една къща има нужда от канализация, от комини и от чистене — нашият строй не е идеален, дайте място, път на неоправданите къде да се оплакват от несправедливостите. В тоя свят тия, които слушат волята на твореца, ще бъдат най-добрите. Вие имате интуиция много добра, но умът Ви бърка… прави сметчици… — „Да, това го имам, но то пречи.“ — „Вие минавате по бедност, в последния момент Ви отпущат малко кредит за нова работа.“ — „Да, така е, хубавото Ви е, че се смирявате, и затова Ви помагат и нов кредит ще Ви отворят, бъдете само внимателен.“

Говорих му за призванието, което всеки човек има в своя живот, и пр. Пита ме за Луков 13и Куманов 14. Казах му, че те трябва да са дълбокият резерв и че трябва да се школуват и прочее, за да вземат по-права посока и държавнически идеи. Той се съгласи.

Много са лични, а сега трябват държавници от по-голям калибър. Каза ми, че Генчев се срещал с Кимона 15и той съскал от яд за изборите, излишни бяха тия дивотии, които му правих. „Да, и аз тъй ги намирам“ — каза царят. „Това вече Николаев ги забърка.“ — „Да, той е истерик и неуравновесен“ — каза царят (точно дали тази дума беше, не помня, но смисълът беше тоя). Питах го за децата. Каза ми, че са добре. Казах му, че княгинята Мария-Луиза прилича много на Вера Стоянова 16, и той с учудване констатира това.

(Говорихме за мисълта при зачеването. Другите работи бяха лични и тях пропущам.) Изпратих го донякъде, той беше дошъл с военна шестоколка, която го чакаше при заслона; оставих го да си слезе сам дотам, за да не ме видят други. На сбогом си махна черните очила да не ме гледа през черно. Пожелахме си успех в работата и се разделихме. С Юрдана си взеха също сбогом и го пита от кое село е, и колега и тогава го нарече; че е колега, като се научи, че е шофьор. Пита го на колко е години и когато той каза, че е на 33, царят каза: „Значи ти си във възрастта на Христа“ и пр. Подаръците — праскови и зарзали, каза, че са от Кричим, носил ги е лично да се не повредят. Той ги прочете и излязоха 19 парчета. Казах му, че това е най-хубавото земно число. Той се зарадва. Раздели ги, като даде на мене 9, а на учителя — 10. После ми даде 3 банана, за да станат 12, каза ми учителят, когато му разправих колко ми е дал. Учителят беше също много внимателен и ме покани да се храня заедно с него на неговата масичка, което накара мнозина да завиждат, защото това е рядка чест. На тръгване тая сутрин, като отивах при царя, учителят ми каза: „Бог да бъде с тебе.“ — „Да бъде волята Божия“ — му отговорих аз.

На 19 юли отпътувах от Рила до София с Йордан и седях там до 26.VII., когато си дойдох. Валя ни дъжд из пътя, та щом дойдох, влязох във връзка с Андро 17и Багрянов 18. На 21 закриха камарата и Законът за печата се провали. Закриването е станало, както ми казаха, скандално — все по „генчевски“ със…