Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Поради тази причина Л. Лулчев е натоварен да влезе под кожата на царя и да стане персонален проводник на идеите на Дънов в българския дворец.

В литературата връзките на Лулчев с царя са третирани твърде противоречиво. Едни автори смятат Лулчев за придворен гадател, астролог и таен съветник, като му приписват главната вина за провала на българската политика през Втората световна война.

Противоречиво тълкуват неговата дворцова авантюра и съидейниците му от „Бялото братство“. Едни от тях го приемат за отцепник и враг на Учителя, други му приписват качествата на силен медиум, специалист по физиогномия, графология и хиромантия.

Така или иначе, Лулчев започва редовните си срещи с царя през 1938 г., когато Дънов му поръчва да бъде негов „говорител“ в двора, мисия, която той приема като поле за „служене“, макар и, както пише до Учителя, „политиката ни е отвратителна“ и „тая работа ми е гнусна“.

Любопитно е да се отбележи, че Дънов не е проявявал интерес към директни контакти с царя, макар и да го е смятал за „духовно издигнат човек“. Може би именно поради това Учителят изпраща в двора офицера Лулчев, за да повлияе на царя в името на новата култура на любов, братство и хармония. Дънов и Лулчев са се надявали по този начин да възродят България като огнище на ново духовно поле, подобно на онова, което някога са създали Орфей, Кирил и Методий и богомилството.

В навечерието на войната Дънов иска от Лулчев да внуши на царя политиката на мир, да се държи приятелски език към всички държави, да помилва Дамян Велчев и да умиротвори вътрешно страната.

Постепенно след първите срещи Лулчев започва методично да внушава на царя серия конкретни политически ходове. Той се намесва доста активно в задкулисието на българската политика, внушава на Борис III да създаде ново правителство от демократичните формации, да лансира нова държавна програма, която да активира „всички национални енергии на работа — всеки на своето място“, да помири труда с капитала.

Лулчев препоръчва да се следва политиката на мир и неутралитет. По настояване на Дънов той иска от царя да пише на английския крал, като го помоли „да сключи мир, за да не се унищожават цивилизацията, богатствата, хората — да се избегне социалната революция“.

Наред с преките и косвените внушения, които Лулчев прави в двора, той се сближава с царя и в личен план — грижи се за неговото физическо и духовно здраве, често го преглежда, дава му билки, подарява му своите и на Дънов книги. И цар Борис III често се възползува от съветите на Лулчев. Той приема сериозно неговите внушения за природосъобразен начин на живот и природни методи на лечение, запознава се с трудовете на Димков за ирисовата диагностика и билколечението.

Вниквайки внимателно в дневника на Л. Лулчев и в историческата документация за периода на Втората световна война, могат да се открият доста съвпадения между съветите на Учителя, предадени на царя от Л. Лулчев, и действителните ходове на българската политика. Главното съвпадение е действителната политика на мир и неутралитет, която цар Борис III провежда последователно през целия период от навечерието на войната.

Но внимателното проучване на текста на дневника показва, че влиянието на Лулчев в двора не е „фатално“, целта, която Дънов е преследвал, остава нереализирана.

Цар Борис III не всякога е уведомявал точно Лулчев за своите намерения. Той се е съветвал с него от време на време, по-скоро за да получи последна увереност за намисленото, без да е приемал винаги Лулчевите внушения. По-скоро царят се е интересувал от медиумните и окултните препоръки на своя приятел, отколкото по него да нагоди своята политика.

Но така или иначе, срещите на Л. Лулчев с цар Борис III, с представители на политическия елит и с други лица от царския двор са дали възможност да се запази един исторически текст с богато съдържание и изключителни податки както за историята на България в един съдбоносен момент от най-новото време, така и за интимните подробности от живота на династията и на българската политика.

От дневника могат да се доловят и схванат и автентичните слабости и качества на българския монарх като политик, човек и личност, да се очертаят в контури образите на царица Йоана, на княгините Евдокия и Надежда, на принц Кирил и на царските деца Мария-Луиза и Симеон, на цяла серия български политици като Г. Кьосеиванов, Н. Мушанов, Б. Филов, Ив. Багрянов и др.

Дневникът на Лулчев е истинска мина от данни, факти и свидетелства за българската народопсихология, за нравите на българската политика, за интимните кътчета на българския царски двор, за стореното и проваленото в българското политическо развитие.