Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Да се пазим да се не повтарят грешките от миналото, защото загубите сега ще бъдат двойни.

Нека се уповаваме на здравото, а не на болното, на разумното, а не на невежите.

Мнозина сте слушали досега, послушайте и нас. Имайте постоянството на германеца, честността на англичанина, обходата на французина, предаността на русина и веселието на италианеца.

Ако е добре на народа, и на Вас ще бъде добре, но ако той е зле, и Вие не може да сте добре. Ония, които вършат волята Божия, сиреч най-разумното в дадения момент, те имат успех в живота си. Личните разбирания водят към неминуеми стълкновения с други лични разбирания и неуспехи.

Тоя свят не е без ръководител. И тия, които схващат това, което Той иска, носят новото в живота. Новото се чака от всички. То носи винаги повече справедливост, повече свобода, повече радост и обич между хората.

Онова, което потиска, преследва, руши, е само старо в нови дрехи. Имайте присърце мъките на бедните и потиснатите. Познавам милостивото Ви сърце — дайте му ход и изберете хора, които да Ви разбират, и започнете това, което Ви е присъщо — едно по-справедливо управление, гдето грижата на властта ще стигне и до последната колиба. Спомнете си, там живеят при най-лоши условия обикновено ония, които най-сърдечно Ви целуват ръка… А за тях най-малко се прави… Тогава и Вашият живот ще се изпълни с радост и няма като сега да е мъчение!

Ако ще тръгвате за странство, изберете си подходящ благоприятен ден за тръгване.

Хороскопа Ви връщам. Може би ще ми трябва за още едно наблюдение чак след 15.8. т.г.

Портретите на Симеончо с Вас и майка му са цяла история без думи! Изглежда, че е много чувствително дете. А фотографията на княгинята между цветята е една истинска картина.

Благодаря много за тия фотографии.

Бог да пази Вас и домочадието Ви.

С искрена почит: Любомир Лулчев

Пристигнах на 7-и на Рила. Там бяха пуснали 300 коня да пасат, та бяха изцапали мястото, та трябваше да се чисти. Дойде ловецът Христо Кацарски да ми каже, че царят ще дойде на 13-и на Вада в 8 ч. сутринта да се видим, ако може — това му телефонирал от Царска Бистрица. На 13-и сутринта бях на беседа на молитвения връх, в 6 и половина тръгнах. Учителят ме изпрати сърдечно, като ме посъветва да бъда внимателен. Сега, каза той, работят от невидимия свят да смекчат нещата. Целият облечен в бяло, придружен от Йордан, аз бях в 7 и половина на Вада. Бяхме взели чайника с вода от тукашната чешмичка, за да черпим царя. Запалихме огън и аз излязох малко. На изток се показа веднага царят. Беше 8 без 20; много елегантно облечен, спортно, бинокъл, бастун и малка раница на гърба. Той ме забеляза веднага и ме поздрави с високо вдигане на каскета си във въздуха. Аз му отговорих с вдигане на едната ръка. И двамата се приближихме бързо един към друг и аз му се похвалих, че сме му донесли вода да го черпим от чешмичката — това, което той си няма. Седнахме до Вадата на неговата стара карма — подарената от него, пардесю тъмносиньо. Снех му раницата. Каза ми, че ми носел плодове от Кричим — помнел, че когато аз съм дошъл най-напред в Царска Бистрица, съм му донесъл един портокал, сега и той носел. Седнахме. Аз извадих от моята раница прясна питка, месена на планината в подвършник, сирене ементал и една пиперка зелена, на която той се много зарадва; той ги обича. Турих му една хубава чаша захар и лимон и топла вода. Това ни беше гостенето му. Ядохме и говорихме. Предварително му казах за Йордан. „Като моят Свилен 7ли е?“ — ми каза царят смеешком. „Да“ — съгласих се аз и повиках Йордан да се приближи. Той дойде, вдигна ръка и поздрави със „Само Божията любов носи пълния живот.“ — „Напълно съгласен“ — каза царят, като поздрави с вдигане на каскета си. „Добре дошли, Ваше Величество.“ Царят му подаде ръка и благодари. Като му казах, че е шофьор, царят му каза: „Е, значи колеги сме.“ Почнахме разговора. Казах му, че речта на Кьосето 8не съм чел. Той ми я разправи накъсо. Каза ми, че ходил при Кьосето, който бил болен, и го накарал на 7.VII. да говори. „Магически числа си му избрал“ — казвам му. Цитира ми някои пасажи от речта му и каза, че ще ми изпрати стенограмите. Главните въпроси, които имаше и говорихме, бяха:

1. Отговорът на тронното слово. Прочете ми проекта и направихме няколко поправки; да приеме депутация или всички народни представители? Казах му, че ще е по-хубаво всички народни представители да приеме, да ги не дели. Ще му бъде малко по-мъчно, но няма нищо, после ще му бъде пък по-лесно, защото ще чуе мнозина. Той се съгласи и каза, че в петък ще приеме всички; Законът за печата — поне да си внесе задълженията? Сега, като преписвам, не мога си спомни за какво са били — да се оставят наесен; да направи една закръпка на кабинета, ако има нужда, след виждане на депутатите да отиде в странство и след връщането оттам да направи генерална реконструкция. Това бяха главните въпроси. Между другото говорихме къде е ходил по планината; за сестра му Надежда, за зет му, който бил болен от стомах; решихме да го видя и му дам наставления. Говорих му за Николаев — че министър не може така да говори за своите чиновници. „Спас Ганев 9му възрази“ — каза ми царят. „Но мястото на тия работи не е в събранието, а в Министерския съвет — казах аз. — Каква е тая политика? Николаев е истеричен и демагогства.“ Царят беше съгласен с това.