Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Подробности — като се върнете.

С най-сърдечни благопожелания за хубаво време и разположение.

15.XII.1938 г.

Преди два дена Рилски 39изпрати Надежда 40да ми донесе едно писмо от царя, в което тя му пише на френски, английски, италиански и български, че ще се връща.

2. Че е спряна една чета, която е искала да мине в Добруджа.

3. За Преславски 41.

4. За това, че английският представител Рендел 42е казал на Кьосето, че за съжаление Англия не може да даде никакви надежди засега за Добруджа.

Писах му писмо, в което му казах между другото:

Царицата е много афектирана, да бъде внимателен. Положението в Румъния вътрешно е такова, че те пей 43биха дали да се намери някой сега да отвлече вниманието навън и да е слаб, за да може да си извадят гнева. Ако потърпим, положението им ще стане такова, че те сами ще ни поканят, това е въпрос на нерви и търпение. Писах му да повика Недев 44и да се разберат. Надя ми каза, че Рилски е болен от два дена. Вчера, когато говореха със СС 45, дойде Надежда и ми каза, че днес ще посреща царицата, и ми изпраща една телеграма да я прочета. Тя гласеше:

„ЦАР БОРИС МОЖЕ ДА СИ ОТИДЕ“

„Стар“, 7.XII., бр.15756 под горния надслов помества следното съобщение:

Потайните слухове между дипломатическия свят, че цар Борис може да абдикира, съвсем не са невероятни, но са безсъмнено преждевременни. Говори се, че цар Борис бил уморен от тревожните въпроси около границата между България и Югославия и ако му се отдаде случай, би бил твърде наклонен да се откаже от трона си.

Такава смела стъпка към българо-югославското умиротворение би била направена само ако двете страни се обединят под една династия. Това развитие е горещо желано от по-младите политически личности на двете страни, но засега по-старите политици се задоволяват с нещата, тъй както са — с изключение на онези в България, които вдигат страшен шум за ревизия на границата. Този въпрос бе една от причините за посещението на княз Павел 46в Лондон, откъдето сега се завръща.

Горната телеграма е производство на стар политик, и то от тия, които не викат за Добруджа, и то засега…

Забелязват се три центъра: 1. Кимон и Петър Тодоров 47, който прибира недоволните и уволнени офицери. 2. Луков, който се мъчи да стъпи пак на краката си чрез скаути и пр. други организации, като търси досег с Цанков 48и др. 3. Стойчо Моше и Кожухар Илийчо 49, които са най-дейни с държавни средства. Царят се държи както винаги нерешително. Казах на Надежда да му каже параграф 1. Фактите не са лоши, въпрос е на нерви. 2. Да се срещне преди 16-и с Недев. Сещам, че няма да го направи, но пак му писах. Казах, защото банкерите ще минат в атака и може би първата им жертва ще бъде Недев… или аз самият… Тя обеща да му каже и ми каза, че (по повод на работата на Амелия) италианското представителство пет пари не дава за ходатайството на царицата и даже самоволно съобщавали новини в странство за пътуването й, та трябвало да се намесва дворецът и да ги спира… Те пет пари не дават, че тя е италианска княгиня, те си вършат каквото им предписва фашиото…

От 10 без 20 минути до 10. Учителят ми каза следното:

Сега царят трябва най-разумно да постъпва. Всеки играе на въже, но ще се оплете в него. Не знаят кой ще вземе надмощие… Англия може да пожертвува интересите на всеки друг заради своите, а Германия — да подчини интересите на кого да е друг на своите… Мене ми четоха изрезка от полски вестници за неговата абдикация. (Прочетох му и аз телеграмата, върху която имаше едно „Б“ със син молив). 50

Учителят изглежда, че нещо не беше доволен, та ми каза: „Не му говорете за неща, по които се чувствувате раздвоени, говорете му само за това, което единни неща, положителни, му говорете. Той е занят със своя си престол. Няма никакви идейни подбуди. Интересува се от божественото само доколкото е готово да му помага, дотолкова и той слуша и е готов да слуша Бога. И за народа се интересува, доколкото може да му крепи трона. Все около тия идеи се въртят идеалите им от 500 години… пет века — каза учителят. — А за нещо идейно да направят не са готови… Запитай го ти какво мисли той да прави. Той върви по една женска линия, гледа както жената гледа на мъжа — дали ще го осигури, дали е богат, силен, какво ще я спечели… Това е женска линия, политика. За да му се помага от невидимия свят, той трябва да върши волята Божия!“

Аз му казах, че никак не ми се иска повече да се меся в тия работи, защото много пъти го сещам, че не е искрен, понякога ставам груб с него, а това само къса нервите ми и неговите… Че изобщо политиката ми е отвратителна, че не е за мен. Той се направи, че не ме е чул… След малко дойде Багрянов. Не бяхме се виждали още от Чамкория. Приказвахме доста. Настоях, че той с тази си болест изгуби. Той се отдума, че не искал да върви срещу началството, че то е било за касиранията и пр. Останах с впечатленията, че той ще иска да си прокара това, което му трябва в земеделието; че другите съзнателно ще го спънат с бюджета, защото тайфата е по-добре организирана, ако не му се помогне.