Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Най-добре ще бъде, ако вие подемете една политика на съгласувани интереси с Англия. Нито тя ще прави колонии тук, нито вие, защото и ние сами се плодим достатъчно, но сме добри пазачи портиери на проливите, а вие имате нужда от това, което ние може да ви дадем, а ние — от вашите машини. Ние сме път, от който може да се ползувате, при условие че ще ни зачитате и уважавате. Без това едно съперничество ние всички ще пострадаме, защото, докато вие се борите помежду си, един Червен Петър Велик ще се използува и пр. В тоя дух е говорил. Те доста са се замислили и повидомому са останали доволни. Казах му, че той сега трябва да действува бързо, за да ги размести и обезвреди, защото има нещо, което се гласи. Във време на разговора извикаха го от Рим и той говори с царицата за болната й сестра. Останах с впечатление, че той се страхува вътрешно от нея, а причината може да бъде, че тя му знае някои магарии… Говори ми, че депутатите („моторизираният“) искали да намаляват заплатата на Красновски, но Божилов не се съгласил. Виждаш отмъщение, каза ми царят. Даскалов да го хлъзне, както направи с Гиздов. Говорих му за Желязков. Той вече говорил на Божилов. После за Методи, на когото книжката дадох да чете, и той обеща. Говорихме и за други работи. Когато говореше по телефона, някой прислушваше, та царят викаше. Прислушват ни и мислят, че кой знае какво важно приказваме. Поприказвахме малко и с Евдокия и си тръгнах (тя ме чакаше в другата стая).

Имаше и други работи, но някои не мога да си спомня в момента, а други, мисля, не са толкова важни да бъдат отбелязани или пък са много интимни (за царицата и за баща му), та не са за писане.

10 ч. сутринта

Беше искал Красновски да се срещнем в Борисови днес 6 и 1/2 ч., но вместо тая среща получих покана от Надя за среща на същото място и време с царя. Но тоя човек винаги има едно препятствие — изглежда, че нещо чорук таи и отвътре не позволяват срещите.

Отидох при учителя и той между другото ми каза:

Сегашното положение е такова, че на косъм виси всичко… Ако се допусне да се започне, няма да остане нищо от Рим, Лондон, Париж, че и София — 50–60 болшевишки аероплани ще ни видят сметката…

Всичките партии (в нас) претърпяха вече погром. Светът не е тъй малък и не е създаден, за да ни бъде попречено… Простият човек мисли, че Слънцето е като диня, и казва: „Божа сила!“ А не вижда, че то е грамадно тяло, 300 000 пъти по-голямо от Земята, и не се чуди как предава енергията през това пространство и си прави закони, че и малкото може да направи нещо… А то е, че голямото, което се вижда малко, може да направи нещо, а малкото, което се показва голямо, не може да направи нищо. Но голямото, което се показва малко, то може да направи нещо. Ние представяме неверни работите. Някой казва, че е беден човек, но това е фактическа лъжа. Изопачаване.

Сега се води английска политика на комерческа база. Италия иска тил, а германците са неподготвени. Англичаните искат да спечелят тая ос — Рим — Берлин, но това тяхно искане не почива на принципи . Щом вземе Италия, повече ще си умият ръцете към Италия, както Пилат си уми ръцете — справедливост външна.

Царят трябва да бъде умен да ги изслушва, но да не взима страна. Да се държи приятелски с всички. Да се крие зад Югославия — сега е скрит и никой не може да го види.

Намекни му да се пази от отравяне, ще му загатнеш (по повод на това, че е много нервен). То се дължи на влияние отвън — чувствителен — усеща някои неща. Другояче да ти го кажа, една жена, като не може да излъже един мъж, става нервна, а като го излъже, става й приятно. Дължи се и на влиянието на баща му. А той може да каже на баща си: Има нещо от миналото, което ние трябва да поправим!

Масоните вземат мерки да си възвърнат католицизма на своя страна.

За Багрянов: справедлив е. Да не бърза, защото външната политика не е избистрена, да се чака! Сега е позиционна война — и да излезнеш на линия, може да те претрепат по много начини! Всякак могат да пречистят човека! Провидението е турило Германия и Италия като съдебни пристави да си поправят грешките на Англия и Франция. И сега ако не изправят погрешните на миналото, после ще бъде два пъти по-сериозно. Англичаните държат сега с Русия. Те ще имат нужда от Русия. Те няма какво да се плашат от Русия. Руснаците няма да се занимават с Индия. Англичаните се опомниха и водят една реална политика. И царят трябва да води една реална политика! Да си отваря очите. Да не му скроят някой долап!