Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Преди два-три дена тя бе минавала на Изгрева, а преди два дни идва при мене Надя и Беби (най-близката на царицата, която беше взела от нея честна дума да не идва при мене, но изглежда, че сега друг вятър вее, та и Евдокия ми каза: „Аз питах вече Надя къде живеете“), защото аз я поканих да ме споходи. Аз, казвам, живея в една малка барачка при сеното. И Христос някога се роди при сеното. Аз съм далеч от него, но близо до сеното… Дойде царят и прекъснахме разговора. Той се извини, че закъснял малко, понеже блъснал на идване с автомобила си един велосипедист, който тъкмо носел в. „Дневник“ за цензура, но нищо лошо не станало.

Разговорът беше доста дълъг и имаше следните точки:

Устно: положението на разправиите с баща му. Писменно: поверителното писмо на Момчилов от Лондон 61за разговора му с един секретар. Името му не запомних, и писмото на Ванситарт 62. После за срещите му с Де Корси 63, англичанин, и с шефа на германската мисия. Прави ми впечатление колко помни царят и колко хубаво и смислено говори. Истинско Баро!

В главни черти работата се състои в следното: Баща ми бил във връзка с Дочев 64. Това му казал и генерал Жеков 65, който бил при него. Дочев взима пари за националните легиони и лъже Фердинанд, че ще го докара в България. За сватбата в Италия царят издействувал да отиде и Фердинанд, а той си издействувал от Германия вагон, а се интересувал и дали ще му дадат почетна рота… Искал виза и паспорт оттука с оглед, види се, после да се промъкне… Че тук много го искали, ама само царят го не щял… Балабанов (горска индустрия) 66казал на царя в един разговор, че на един гуляй в Бреслау един важен немец му казал, като се понапил, че в България са купени търговците, младежта, част от офицерите, министри и имало само едно място, което правело английска политика, но ако не се вразумяло, те щели да се справят скоро с него. Ванситарт пише в писмото си, че царят щял да има големи мъчнотии, а другият секретар, при който влязъл непосредствено след това Момчилов, му загатнал, че една чужда държава отвън работи да се върне Фердинанд в България. Аз по-рано му бях казал, че Луков се хвалил с това, че е натоварен да го докара тук. Казах му да пипа бърже, да махне част от продадените, а други да размести. Те ще мислят, че са хванати, и ще се смутят. Той обеща. Те и без туй са вече смутени, казвам му, от назначението на директор на полицията. Като ме запитаха каква е тая политика, казах им, „че досега царят слушаше «компетентните» — тия, които правеха обущата, а сега вече е решил да слуша тия, другите компетентни, които носят обущата и мазолите от тях“.

„Това е много хубаво — каза царят. — Заслужава да се използува.“

Говори ми за срещата си с Де Корси, която траяла 2 и 3/4 ч. В нея той му е говорил между другото, че не може да бъде предател на своя народ и че ако Румъния бъде турена на масата, той мъчно може да задържи народа. Че по-рано го е задържал, че това сега няма да бъде възможно. Ако вие сте на мое място, какво може да направите при тоя случай? Изглежда, че добре ме разбра, защото не е искал да приеме нито Цанков, нито Луков, а си е отпътувал веднага. Самите му изявления за царя показват колко високо той го цени (гледай в. „Утро“ и др. от същия ден). От него беше царят доволен, а аз от царя, защото беше говорил много красноречиво и смислено. След това е приел пак германската мисия, на която е говорил пак друго, но също много, смислено. Той е казал да не насилят българите, защото те ще ги намразят. Да бъдат внимателни и да правят своите сделки с честните хора, а не с държавата, защото народът ще почне да ненавижда и подозира, че България е продадена.

Спомнете си някога мината „Перник“, в която станаха омразни на нашия народ, и то след като бе минало през Народното събрание, а сега?

Ето по тия причини ние се разделихме с нашия военен министър Луков. Аз не съм човек, който да не обещава и да не прави. Уговорих с Гьоринг 67нашето въоръжение без никакво обещание. Дойдох, казвам на военния министър, продължете работата. След 6 месеца намирам уплетено… Луков обещал концесии на държавни руди. Това не беше хубаво. Трябваше да се съберем министър-председателят, финансовият министър и аз, 4 часа да го кандардисваме и нищо да не излезе. Гьоринг охладня поради тия интриги. Аз не съм комисионер. Оставих ги да работят, а той искаше да залага това, което беше проучено и което можеше да компрометира България. Не ви съветвам да се свързвате с хора, които аз по-добре от вас познавам доколко ще ви бъдат верни. Не туряйте на българина дрехи, които не са за него, защото в такъв случай, като ги потърсите, ще го намерите съвсем не там, където го очаквате. Не извиквайте реакцията. Ние се бихме с вас, страдахме с вас, помагахме ви с това малко, което имахме, в най-трудните времена, а вие ни изоставихте сега, когато имаме нужда от подкрепа. „Вие приказвате като стар“ — казва му един председател. — „Да, аз, който изкарах с един диктатор селянин, с един професор и с Военната лига, аз се учих не от университет, а от школата на живота и мога и на вас да бъда полезен. Парите, които носите, не ги давайте, не ги прахосвайте напразно. — Те почнали да се смеят. — Проф. Диков 68ще го опита, аз съм го опитал вече.“ Те се спогледали и почнали да се смеят. В тоя дух да държат на частното, а не да уплитат държавното той им говорил доста (въпросът е за мината на Гранитоид, която им е дадена на немците).