Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Питах го за срещата с Павел. Каза ми, че след това, което решили в Румъния, той не искал да му говори нищо по този въпрос. Но самият Павел се държал доста настръхнал, а жена му — гъркиня, не ги оставяла и 5 минути сами. Царят му говорил за други работи и той на втория ден се поуспокоил. Приказвал и с Цинцар Маркович 72, който казал, че защитил България и пр.

Впечатлението на царя е, че Павел се страхува за живота си и не може нищо да се чака от него. Казах му, че трябва чрез външни приятели да се загатне на сърбите да дадат нещичко, за да имат морал да кажат и на Румъния и Гърция да отстъпят нещичко. Те двете са били много агресивни. Турците са се държали така и така. Това все по думите на Цинцар Маркович. И в Италия, като поменал, мисля, на краля, че Павел ще му иде на гости, му казали, че той много се страхувал за кожата си. Говори ми за семейните си работи, за любовника на старата кралица, някой си Висконти. Как една вечер се върнали с него от разходка и императорът й посочил на земята едно копче и рекъл: „Елен, това не е от моите панталони… Трябва да е на Висконти…“ Тя нищо не казала, а се зачервила и на другия ден туря във вазата анемонии и му казва „Виторио, помниш ли преди 45 години, когато в Неапол бяха ти донесли анемонии с една записка вътре?“, захапа го тя… 45 години! Виж само колко помни! Човекът е много умен, фин, но тя е безподобен вампир… Той и Павел ми каза за тях, че те представляват смес от Борджии и менезингери, че той е расъл в тая среда на владици черногорски и ги знае… Минахме на вътрешната политика. Питах го какви му са впечатленията. Каза: „Мина бюджетът и хората по-добре ме поздравяваха там. Кьосето добре се котира още там. Тук са обаче?“ Приказвахме и по тоя повод му казах, че Багрянов се лансира отлично и за малко време направи много нещо, но че царят трябва непременно да го поддържа, защото капиталът ще се обяви против сиромашките министри Недев и Багрянов. Описах му кои са против тях. Прочетох му и бележки за някои откази, които е направил Недев. Затова ли Багрянов тръгва за Париж и ми казва: „Недев не е за министър. Где го намери, махни го и пр.“ Казах му за Неофит владиката 73, за Груев 74и Костов 75, които също са искали неща неправилни, които им са отказани. Говорих му повече за Багрянов, защото сещах, че трябва. Казах му, че така не може да се остави човекът насред пътя, още повече, когато се е показал толкова деен.

„Ще го подкрепя, но има някои около него, които не ми харесват.“ Щях да му кажа, че около него пък има такива, които на никого не харесват, но заради Багрянов взех по-мек тон да не му напакостя и му казах: „Няма да държим сега за дреболиите.“ Важно е да се продължи работата за доброто на народа, а ако трябва да се поправи, то ще стане. Приказвах му и за Недев. Казах, че Кьосето трябва да се отстрани от брата си, който прави много далавери. Заприказвахме за Мошанов, който се надявал на Стоядинович 76. На шмекерите не върви тая година. Виж Мирон Кристя. 77„Робев дали не е при Багряна?“ — запита царят. „Не вярвам — казах аз, — доколкото зная, той е от тайфата на Стойчо.“ — „Проверете, ако можете“ — ми каза царят. Изтъкнах му, че трябва държавна програма. Посочих му нови подвизи на кмета Иванов с язовир без цимент и с 2 500 000 лв. по-скъп проект. Казах му да тури Каблешков. Царят ми каза, че е говорил на Божилов за Желязков и онзи му казал, че имал и други, но дано тури Желязков. Видях как царят не може да иска и се налага. Много е деликатен за дебелокожите си министри… Говорихме за бъдещата дейност. Каза ми, че царицата до утре (днес) ще си дойде. „Приготвил ли си реч да държиш“ — питам го. „Остави се, каквото ме боли кракът (оплакваше ми се от ишиас в десния крак). Остаряхме вече!“

Не може, казвам му, аз съм ти батю, не трябва да боледуваш, още си млад! Той се смее. Казах му как да се лекува. „Вие падате малко лекарство маниак“ — казвам му. „Да — казва — аз съм в това отношение лекарство маниак.“ Препоръчах му гореща вода и лимон и той обеща да го прави, а също и картофена чорба. За Добруджа му казах, че ние сме като бедните роднини и докато не решат да направят сватбата, магарето не може да има цена. Тогава ще трябват дърва и вода и ще станем и ние ценни. Той има същото мнение, че трябва да бъдем лоялни. Дадох му пак идеята да потърси приятел и да подсети сърбите. Той ми каза, че Цинцар Маркович му казал, че трябва извънреден натиск или война, за да се отстъпели земи. Накрая го попитах: „Има ли да сте недоволни от нещо? Ако има, казвайте!“ — „Не мога да се оплача от нищо“ — каза ми той. Поприказвахме за децата и страха му, че жена му ще се бърка във възпитанието им, което сега без нея ставало отлично. „Не се бойте, сега децата учат големите!“ Той се много зарадва и почука на дърво. Тъй да станело.