Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Друго в момента не мога да си спомня.

Разправя ми още за срещата с баща си. Тъй, като гледали събраните, царят му казал: „Не виждаш ли, че вече е друг светът? Кога са се събирали князе, без да се карат? А сега виждаш колко са мирни! Отживяха времето си. Миналото е това. А видя ли, когато императорът повика Мусолини за закуска, как той помахна ръка с пренебрежение и каза, че ще отиде да спи…“ Баща ми се съгласи, че много неща вече са се изменили, че трябва да се държи сметка и за тях и пр., но на другия ден това не му пречеше да се върне пак на своите си разбирания. С Мусолини царят е имал продължителен разговор и само ми загатна за някои работи, а аз не исках да го питам, както го попитах за Павла.

Изпратих по Андро, който ме придружи на връщане, много здраве на Недев и му казах по-главното, че промени няма да има — това бяха го пуснали като положително — а също да се държи на положение, защото работите са добре. На 9.III. царят го извика след обяд на доклад, а оттам в 7 часа той дойде и ми разправи за доклада си. Направил го е много стегнат, войнишки, пълен, безпристрастен и на царя, изглежда, това е харесало. Зарадвах се и аз. Бях извикал и Багрянов, но той имаше работа и едва снощи, 10.III. в 10 и 1/2 часа, дойде, когато щях да си лягам, и стоя до 12 ч. през нощта. Беше със Стоил Ст. Но той не присъствува на разговора. Казах му в главни черти онова, което мислех, че е важно, но тук стана едно интересно разкритие на Багрянов.

Казах му, че съм го запитал направо ще го поддържа ли. И че той е съгласен да го поддържа, но околните му не са много добри. „Ами, разбира се, ти си взел ангажимент и трябва да знаеш. Ако той няма да ме поддържа, ще трябва да си търся опора аз сам.“ Аз веднага му възразих: „Това не може! Ти не си кондотиер да се даваш под наем на тоя или оня; ти политика с цар Борис не може да правиш! Инак си нямат смисъл нашите отношения. Тук трябва да се работи за общо добро на целия народ и с взаимно доверие — инак няма смисъл!“ — „Е, така е — съгласи се Багрянов. — Аз исках да кажа, че ако не ме подкрепи, ще трябва да търся друг изход.“ — „Никакъв друг изход. Една държавна програма, която ще изпълниш, и това е“ — казвам му. „Добре, бе, от това по-добро — здраве.“ Виждам го, че тегли отсега още на жегла, но какво да правя? „Е, ти нали си обещал на мене, трябва да следиш за тая работа“ — казва ми той. „Както виждаш, следя и работя — отбивам, където трябва!“

Заприказвахме след това за Каялиската афера и му казах, че Ганевите маскарлъци трябва да излязат, и той обеща…, а също обеща, след като го вика царят, да дойде да видим за назначението. Казах му пред царя да се държи почетно войнишки, а после ако той му даде свободно, тогава, защото там най-много го упрекват. Той се съгласи с това и обеща, че ще се държи само като министър, а после ако му даде повод той, тогава ще минат на старите отношения. Към 22 ч. си тръгна.

На 18.III.1939 година Багрянов дойде в 10 и 3/4 през нощта (бях заспал) заедно със Севов. Казвам му: „Вампир ли си, та ходиш по това време?“ Каза ми: „Едва сега се освободих и ида!“ — „И аз го чакам от 8 и 1/2 — казва ми Севов. — Измръзнах. Но ние имаме утре лекции и ще закъснея, защото трябва да станем в 4 часа.“ — „У, бе, то порядъчните хора тогава си лягат.“ Преди това един ден ме вика учителят и ми каза, че мисли, че ще е хубаво да се пише на Чембърлейн, защото моментът е важен. Казах му, че ако ми издиктува, мога, но сам — това не е за моите уста лъжица. Тогава той ми говори някои работи, от които много малка част запомних и записах.

… Англия е предназначена в света да сближи народите… Хитлер е съдебният пристав, който… Ако иска, да си оправи погрешните си. Ако сега си оправя погрешната, силата на неговото добро се увеличава, а ако не изправи погрешните си, той не може да прогресира.

Сега те не виждат опасностите. Те, държавите, са на един завой и Русия може да тръгне по един крив път… Не искат да воюват. Чехите станаха жертва, без да воюват. Трябва да бързат да се изправи погрешката и да се събере конференцията. Да се оправят работите без оръдия, за да се оправи работата. Сега е лошо. Ще му напишем на Чембърлейн всяка дума да има само един смисъл. Всяко нещо има технически (физически), органически и разумен смисъл. Сега е век на ликвидация на миналите методи. Къде отидоха великият Вавилон, великият Рим, Сирия? Къде отиде великата Индия? Ние предвиждахме нещата.

С хитруване не може. Справедливост трябва, защото и за Англия няма да бъде добре. Тя иска да отдели Италия, но ако се съединят Русия и Германия. Трябва да се работи за едно сближение на европейските народи.