Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Здесь есть возможность читать онлайн «Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, Биографии и Мемуары, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944)): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

p-6
nofollow
p-6 p-7
nofollow
p-7

Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944)) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

На 20. III. вечерта дойдоха Надя и Борис 78и ми казаха, че ме вика царят за 21-ви в 10 ч. сутринта при Евдокия. На другия ден отидох в 9 и 1/2 ч. при учителя и той ми говори:

Не може да се говори на народите, защото всички сега излизат от много гледища. Англия се плаши от Русия. Те се приготовляват, да зачитат добрия закон, да зачитат… 79Българският цар иска да му се помага, но той още нищо не е направил за ББ 80. Той досега е мислил само за себе си, за династията си, за България, но къде е бъдещето на България?

Нали румънците някога дойдоха да омиротворят България и си взеха Добруджа като пай адвокатски; Германия сега го взима в аванс, преди да е свършила работата си. Румъния дойде да омиротвори — това е Божията воля, но да взима — това е човешкото. А Германия беше обещала, че ще помогне на България, а си взима наградата за изпълнение на волята Божия, преди да я е изпълнила (значи да ни помогне е воля Божия, но тя предварително си взема хонорара). Чехия… Ще видите какво ще Ви говори. Трябва сега честна политика, никаква лъжа отвътре. Божиите закони действат сега в света, и то много бързо. Сега Германия иска да се отзема със заграбването, което Англия е направила няга. Ако Англия е направила нещо лошо, защо и Германия иска сега да го повтаря? И на това ли дължи Англия величието си?

Това не е изпълнение на волята Божия. Много внимателни трябва да бъдат, защото работите са сложни и добре вървят. Германия се старае, за да може да издържи обсадата.

Изслушай хубаво царя, то ще ти дойде какво да му кажеш. Те отстъпиха на Германия, а сега е по-лошо; Италия си устройва работата с Полша и Унгария, а англосаксонците вярват в юмрука.

Ако хората не постъпят божествено, може да имат лоши последици, защото сега има в света дуализъм, който е едно зло, но само любовта е в състояние да го примири. От невидимия свят планът е добре скроен: Германия, Франция, Англия, Русия — всички са засегнати индивидуално и будят съзнанието в тях — ако не работят, ще изчезнат… с чехите германците направиха погрешка; не е хубаво това, което направиха. Има една тъмна фаза, която ще мине. Фердинанд води много тесногръда политика, изхождащ само от личната си политика, и иска целият свят да загине, но да я осъществи… лош гений — където стъпи, никой не прокопса.

После виждането с царя:

Пред Англия трябва да се настоява да си вземем Добруджа, защото инак да се каже, че военните ще отидат с Германия, не може, докато не си поправим дефектите, да се пусне машината в работа. Румъните дойдоха някога да турят ред, а взеха Добруджа…

Среща с царя на 21.III.1939 г.

От 10 часа сутринта до 12 без 15 на обед

Срещата стана точно в 10 часа сутринта в двореца на Евдокия. Тя ме чакаше при вътрешния вход, гдето държеше кучето, бялото от Чамкория, да не ме лае и му говореше, че съм му кръстникът, та да мълчи. То станало голямо. Докато говорехме вън още, пристигна царят и аз му казах, че това е кучето на Багрянов, и докато се той накани, пак му го взеха. Евдокия и царят се засмяха силно.

Когато влязохме и седнахме, царят ми каза: „Виках Ви да поговорим по три въпроса: външното положение, вътрешното положение, вътрешното положение и най-вътрешното в моя дом.“ И започна да ми говори както винаги добре обосновано и с хубави фрази, на които за мое съжаление аз не мога да запомня формите, а само смисъла. А той беше: след това поглъщане така бързо на Чехия той чувствува безпокойствие, както преди 19 май, следствие, на което му предстои да вземе решение. Германците и англичаните ще употребят усилия и натиск или заплашвания? На мене лично не, но онзи ден Рендел, английският дипломат, разгневен при случката с чехите, е казал, изтървал се пред Груев: „Ние на германците големите не можем направи нищо, но ако се намесят по-малки да ги крепят да му мислят.“ Ганчев, генералът 81, който е получил сега 60 000 марки от Германия и е курназ, е казал на…, че Кьосето не ми бил позволил да се видя с Хитлер, че бил германофоб, но скоро щяло да си иде…

Баща ми също, сестра ми донесе писмо — и той ми го показа, — а после й даде, иска да дохожда тук. Какво да правя? Като зная мегаломанията на повечето, мисълта, че са център на вселената, партизаните са се наострили и искат да минават в атака, военните искат да се воюва, а оръжие няма достатъчно. Стойчо, Луков и тути кванти с Цанков се също приготовляват да атакуват. Аз досега не съм се връзвал никъде, винаги се изплъзвах. На сватбата писмено ме вързаха и аз пак се измъкнах (за кръщаването на децата) и папата ме разбра и не се сърди. Ето при Гьоринг изисках си и аеропланите, дадох му брилянтен орден, но му казах: „Не съм нито с вас, нито против, ще бъда неутрален.“ Сега искат, сещам това, да ме притиснат. При това външно състояние е, когато немците не мислят нищо добро за мен, аз го сещам по техните хора, които приемам, и тоя напоследък барон Ваиси… (името забравих) не можеше да седи преди мене, а, струва ми се, шпионин е, донесъл пари — дошъл на разходка посред зима — и то в България, вместо в Италия… При това патриотарство, мегаломания и подкупи страх ме е, че няма да издържим. Англичаните искат да влезем в Съглашението както сме си, че после щели да видят. Германците ще искат, преди да дават оръжие, ние да се определим​… Вие как схващате? — запита ме той.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))»

Обсуждение, отзывы о книге «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x