Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Разговорът мина на предстоящото бламиране на Ганев. Царят беше ужасно разсърден на ролята на Багрянов и говори много срещу него. Слушах го около час и ми се струваше, че слушах Генчев да говори. Траях до известно време, а после не изтърпях и се нахвърлих със страшни думи и викане срещу него: Ганев е престъпникът. Вие знаете много добре това. Не може да го сравнявате с Багрянов. Той може да е лъгал, но престъпник не е. Защо Ганев отказва английската компания? За да даде на своите роднини; прави едно шосе по три години — Самоковското — от единия край го прави, от другия се разваля… Той е мошеник, Вие знаете това, защо го защитавате и пр. и пр. Сега не ми се пише…

„Не е въпросът там — каза царят — а в това, че аз не мога да се съглася парламентът да дига и сваля министри.“ — „Това сте прави, но трябваше с време да се вземат мерки. Този човек не мирише отсега. За Багрянова Вие сте насъскан.“ — „Не е така — каза царят, — не съм насъскан“ — и ми говори, и ми говори пак дълго време разни непочтени работи, които е правил Багрянов. Разправията беше дълга и аз се счетох обиден заради Багрянов. Но царят ми каза: „Ще го видите. Той прави работи, които и пр…“ И пак започна да ми разправя интригите, някои от които знаех, че са верни, а други бяха измислени (както това, че Стоил Ст. го плашел, че ако уволни Багрянов, щял да бъде убит! Казах му направо, че това е лъжа и че ще го проверя — и проверих го същия ден и излезе лъжа). В тоя дух бе разправията ни, която ми остави много лошо впечатление, разстрои мене и него; той беше много ядосан. Казах му, че може да се предотврати това, че Ганев няма да падне сега, но после трябва да си върви. Остана да се срещна с Багрянов и да видя как седи работата. Той ми каза: „Натоварвам те да му кажеш, че искам да зная къде е: министър или опозиция? В последния случай аз може да го улесня…“ Приказвахме и хубави работи после, като се поуспокоихме от караницата. Каза ми, че от 6.XII. м.г. не пуши вече, и това много ме зарадва. Благодарих му за назначаването на Желязков за главен секретар на финансите. Приказвахме доста. Когато му виках, помня, че му казах и това: „Бъди справедлив, защото ще загинеш. Ти си цар и страна не може да бъдеш. На косъм висиш, не го късай ти сам и пр.“ И аз самия не помня точно какво беше, защото то избухна като бомба, понеже беше несправедлив спрямо Багрянов, и затова се сетих, че той по внушение на Генчев ме атакува за Багрянов, за да отслабне натискът на Ганев, но в това той не успя, а сам видя, че е неудържимо положението на Ганев. И на раздяла му казах пак същото: „Справедливост; без нея е невъзможно. Човекът може да е засегнат, но царят, трябва да има свръхчовешка справедливост.“ Той се съгласи с това и като си разпределихме кой какво има да прави — той с Кьосето, аз с Багрянов, се разделихме. Разговорът беше разнообразен, но аз, сега два дена след като стана, не мога да си го спомня.

Вечерта царят прати Севов, види се, да провери състоянието и да ме попита какво ще кажа, ако за да се освободи Красновски, Луков отидел във Варшава (ясно беше, че ме заплашва деликатно с Недев, когото знаеше, че подпирам), а също за Калфов 82като нов кабинет? Казах му, че за Луков не е лошо, но за Калфов не е време, че може да бъде министър на външните работи, но не и председател. Че при тия условия смяна е опасна и по-добре е да си седи Кьосето. Оставихме да се разправяме или да му пиша после. Чаках Багрянов, но той не дойде нея вечер. Севов седя докъде 12 през нощта. Казах да каже на Багрянов да се яви утре тук. На другия ден, 31.III., Багряна дойде. Той всичко отрича. Не бил виновен. Антуража си той не бил го създал — да не са избирали такива депутати и пр., и пр. Виждам го обаче, че е настроен и да се нахвърли върху царя; и нещо поразително — и двамата говореха един срещу други почти със същите думи, и онзи казваше, че искал да му помогне, а тоя само пречел и разрушава, и Багрянов приказва същото за царя. У чудо се видях. Но за мен беше ясно, че царят беше насъскан от Генчев или Сирко 83, а може би и от още някои, а пък че Багрянов играе една кучешка роля, когато по сърце му подхожда вълчешката, и той едва се задържа и си крие ноктите… Тогава остана едно решение, на което настоявах, да стане едно обяснение писмено или устно. Багрянов се съгласи да стане такова в мое присъствие и царят да го обвинява, а той да каже мотивите на постъпките. Обаче на два-три пъти Багрянов се издаде, че той никому не би простил, нито пък би дал някому някакво обяснение, сега от немай-къде слуша и се подчинява… Тоя човек, ако утре има власт, не би се церемонил с никого… Виде ми се нещо нестабилно и неискрено, но аз му казах и на царя: „Аз съм доктор. Ще се боря да възтържествува доброто. Багряна се дави и най-лошият да е, аз няма да го оставя. Може да е грешник, но престъпник не е. Останах с впечатление, че и хитрува, да не кажа лъже; че има маниери на стар политик повече да купува, а по-малко да продава…“