Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Приказвахме за тая инспекция, която започнаха по повод на Тошко. Той уж комунист, а Филов 89му изказва благодарност във вестниците. „Четохте ли?“ — запита ме царят. „Не“ — казвам, и не бях чел, но се зарадвах. Припомних му после, че беше връзвал възел да прави сестра Теофана учителка, и той обеща поне с нещичко да й помогне.

На тръгване ми каза и за френската книга от учителя „Ла ви пур ла тур“, че е добре преведена. Евдокия ме изпрати до вратата вън и си поприказвахме пак за брат й. Като й казах, че сега е добре, и тя се зарадва.

После бях при учителя, но не писах каквото ми говори.

От 5 и 1/2 до 6 и 1/2 ч. в Стоянови

Понеже минаха доста дни оттогава, ще запиша само това, което си спомням, най-главното. Още от самото начало разговорът се почна така, че ми даде възможност да му продължа това, което някога бях засегнал — какъв да бъде царят, неговите качества, независимо от човешкото, което понякога може да страда или да бъде засегнато. Той трябва да бъде над всичко това и да не взима страна. Той ме слушаше много внимателно, а след това ми се оплака от ишиаса в крака. Аз го хванах малко по-силно и той провика и подскочи. Но към съветите се отнесе много внимателно и почна да ги прилага веднага. След това минахме за децата и царицата накъсо и след това за главното, а то може да се резюмира:

1. Понеже Багрянов иска да си води кикиморите на имението и понеже предстои сина на Ганев, да не се помисли, че ще стават някакви пазарлъци около това да се срещнем тримата, след като се завърне и като стане смяната, на което, разбира се, нямаше какво да казвам.

2. Въпросът с Ганев, той мисли, че трябва да се смени, но с кого? Понеже знаех, че му е предлаган друг Ганев Антон 90, казах му да не сменя един Ганю с друг, ами да види да тури някой честен инженер, който малко да приказва, малко и да краде, та да не става нужда да държи големи речи… Той ме запита познавам ли Спасов. Казах му, че не можа да ми изпрати почерка или портрета му, за да го видя. Казах му и за кмета Иванов, че се е хвалел, че докато е цар Борис, той няма да си иде, а в Коньовица в едно събрание викали: „Да си върви тогава и царят с кмета, щом е тъй!“

— Да — каза царят — казаха ми това.

— Ами какво чакате? Да се размирише утре пак като Ганевата работа ли? Ето, избори идат. Как ще се правят с такъв кмет.

— Ами аз дадох на Кьосето данните, които ми дадохте.

— Да, но трябва и да се смени вече, Каблешков е почтен човек. Той ще даде други вид на общината.

— Да, той е почтен човек — каза царят.

— Пък ако не щете, не го туряйте, сложете някой друг, но по-честен, махнете това парвеню, което не знае мярка на думите си.

— Като се откърти Ганев, мисля, и кметът по-лесно ще си иде — каза царят — той му е поддръжка. — И в тоя дух и т.н.

3-ият въпрос беше формулиран: Кьосето заспа. Какво да го правя? Ами оставете човека малко свободен. Не може напрежението да бъде постоянно все едно и също. Работата ще го събуди. При това Кьосето е деятелно и властолюбиво, но там има нещо трагично, че нито Вие му вярвате достатъчно, нито той на Вас.

— Да, това е вярно — съгласи се царят.

— Вие се дебнете един друг и еднакво очаквате изненади едина от другия.

— Да, това е така — каза царят. — Аз не мога да бъда искрен, щом той не е.

— Да, но с мен сте много искрен.

— Да, Лулчев, защото и Вие ми говорите искрено и аз съм такъв. А те с мене не са и аз се резервирам.

Аз за себе си видях Генчевщината, която усложняваше всяко нещо и го омотаваше и размотаваше според случая, за да бъде той необходим, като правеше и най-простите работи сложни и забъркани, за да има нужда от него…, но това не казах на царя, но ще му го кажа при друг случай. Казах му, че ако той говори с министрите открито, поне с тия, в които има доверие, и им каже, че седи зад тях, да не висят във въздуха, те биха работили много повече. Той се съгласи с това и обеща за в бъдеще да стори нещо в това направление. Споменах му накрай за заявлението на 50 бедни евреи с нансенови паспорти.

— Щом е за сиромаси, дай го — взе го той от ръката ми — ще видя да направя нещичко за тия бедни хора. — В това отношение царят е много милостив. После му казах, като ме заговори за жена си:

— Защо не отделиш поне 1 час на месеца малко за себе си да се занимаваме и с нещо по-възвишено, отколкото тия политически попари. Във Вас има цели области на абстрактната област в мисълта, които не са засегнати. Защо да живеете все в кухнята, като има и библиотека — нека влезем и там.