Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

С писмото не бързайте да го изпращате. Нека почака. Сега ще трябва да употребите силата на ума — светлината на ума, горещината на сърцето и силата на волята. Да станем силни в светлината. Трудно е да се образува в човека (добрия) навик. Дойде край извора и иска да пие веднага — нека почака.

Всички управления в нас страдат от неправилна външна политика. Ако не бяха тръгнали с Германия, глава ли щеше да ги заболи?

Сега се очертава фронтът на Америка, Русия, Франция, Англия.

Гьоринг руши това, което Хитлер е създал. Той живее на гърба на Хитлер.

23.III.1939 г. Дойде Недев, аз го извиках, за да говорим по положението. Той ми се оплака от парламента, че е заминал и че не може сега така да се работи. Трябва указът да е в джоба на Кьосето за разпущането, та тогава ще бъдат по-опитомени. Кьосето е уговорило турците да не ни нападат в гърба, ако тръгнем за Добруджа, а англичаните във всичкото време са пречели в Анкара и са бутали турците да не отстъпват на нашето искане, а да влезнем така в Съглашението. Германците искали сега да си поправят погрешната и да ни съдействуват. Било вече разсеяно мнението им за Кьосето, че Германия не искала да гарантира целостта на Румъния, а че Англия я гарантирала. Италия ни тикнала към Бялото море и пр. Казах му да направи нещо за вегетарианците, за въздържателите и за есперантистите. Обеща, а също и за някои дребни работи, които дали на Кьосето от Турция.

Сега си спомних, че като стана дума за Багрянов по повод на баща му на царя, запитах го с какво впечатление е останал от Багрянов. Той ми каза между другото: „Искаше да изтръгне от мене, че одобрявам това, което е направил досега.“ Казах му: „Ти си само сял. Почакай да прибереш плодовете, тогава ще говорим. Дадоха ти доста пари, да видим как ще ги използуваш. Нищо ти не отказаха, да видим как ще оправдаеш надеждите им!“

Царят вика на царицата „Щуро мечище“.

С учителя — 8 и 30 ч.

Снощи дохожда Борис Стоянов да отида 9 и 20 сутринта в Евдокия. Отидох при учителя в 8 и 30 ч. Той ми говори между другото:

Сега се играе тънка политика. Българите чакат Добруджа от Румъния. Трябва да се резервира. Италия иска да се преосигури и ще ритне кросното. Лошо е сега с Румъния, но още по-лошо ще бъде с Германия съседка… Това е Фердинандовска политика. Той е едно шило. В Хитлеровите похвати има Фердинандовщина. Той има опитност, та може да даде съвет. Той вървеше слепешката подир Австрия и българите пострадаха за нищо и никакво покрай Австрия. Българите изгубиха Мидия — Енос, най-хубавото нещо. Чехите отстъпиха в 1938 година, направиха погрешка и не можаха вече да я поправят. Англия има едно органическо подозрение към Русия. Англичаните са виновни за падането на Руската империя. Ако русите не бяха искали Цариград, щяха още да са империя. Англия подозира славяните, но сега с германците е по-лошо. Сега тя чрез Югославия може да слезе на Средиземно море. Ако можат да се споразумеят като културни хора, да отворят колониите си и да образуват един съюз на съединените народи. Сега привличат Полша, а Русия остават, за тил.

Изслушай го хубаво и виж какво ще ти каже.

Говорих му за инспекцията и работите на Тошко в Нови пазар.

Какъв ред ще туриш в безредието? Ще постъпвате; умно, за да не се образува реакция… Да не стане като онзи овчар, който вдигнал високо кошара, след като му измрели овцете. Сега турят закони, които няма къде да се приложат.

Колкото злото се увеличава, толкова и доброто се увеличава, тъй че няма защо да се безпокоиш. Във физическия свят така е — колкото се увеличава яденето, толкова се увеличават и тия, които го ядат. Изслушай го хубаво, политиката е една хазартна игра…

От 9 и 1/2 до 11 и 1/2 на 30.III.1939 г.

Отидох 10 минути по-рано. Приказвах малко с Евдокия. Запитах я какви й са впечатленията от Германия. Каза ми, че народът там е уморен и не ще война. До гуша му е стигнало всичко това, особено в по-малките градовце и села. В големите градове има повече хора увлечени, но народът се бои от война. Приказвахме след това за книгата „Човекът неизвестният“ от Алекси Крейн. Вчера тъкмо й я препоръчали, нейната гувернантка е чела нещо, и тя ми показа американския екземпляр, много хубаво издание. Докато говорехме, дойде и царят. Той се извини, че влезе без почукване. Евдокия го целуна по страната и си излезе веднага, а ние седнахме и започнахме разговора. (С княгинята говорихме още за Пирин, кучето, за Багрянов и пр.). Каза ми, че оставил децата сега като луди — и майката, и кучето, и дъщерята, и детето — всичките викат, скачат кривят се — лудница! Вие сте много строг. Оставете децата да си играят и пр…