Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

– Мамо, моля те, недей – прошепна булката с глас на невидима буболечка.

Жената не ѝ обърна внимание и нареди:

– Взимайте си палтата!

Мъжът ѝ кимна по-скоро по навик, отколкото поради единомислие.

Пери усети как кръвта нахлува в главата ѝ и се втурна към родителите си.

– Баба, спри ги! Отиват в болницата!

В памучната си пижама Менсур приличаше на театрален герой, който е забравил репликите си. Той гледаше дъщеря си, после булката и майка ѝ със същата онази безпомощност отпреди години, когато полицията нахлу в дома им.

– Успокойте се – продума той. – Няма нужда да забъркваме разни непознати, нали сме вече едно семейство...

Майката на булката размаха ядосано ръка.

– Ако дъщеря ми е виновна, аз сама ще я накажа. Но ако синът ти лъже, Аллах ми е свидетел, ще го накарам да съжалява!

– Не бива с лошо – опита да я убеди Менсур.

– Да правят каквото искат – обади се Хакан и издуха дима от цигарата. – Aз също искам да знам истината. Да видим за каква жена съм се оженил. Пери зяпна.

– Как може да кажеш такова нещо!

– Ти мълчи! – заяви брат ѝ с равен глас, който не подхождаше на грубите му думи. – Нали ти казах да не се месиш!

След по-малко от половин час седяха на пейка в близката болница. Всички до един без булката.

Споменът за тази нощ щеше да се връща в съзнанието ѝ години наред. Пери така и не забрави напукания таван, който наподобяваше забравен континент, потропващите обувки на сестрата, вонята на дезинфектант, примесена с миризма на кръв и рани, зелената като мъх боя на стените, табелата "Спешно отделени" с липсваща последна буква. Не можеше да се отърси от натрапващата мисъл в главата си, че въпреки сюрреалистичната ситуация тя също може да се окаже в подобно положение, ако я омъжеха за човек, идващ от семейство с подобни традиции. Сърцето ѝ се сви.

Чувала беше ужасни неща за сватбените нощи. Но винаги си е мислела, че се случват на други хора – селяни в отдалечени села и забутани градчета със закостенели обичаи. Нейното семейство не би отишло в някаква жалка болница, за да види резултата от преглед за девственост. Още от малка родителите ѝ се отнасяха към нея като равна на братята ѝ, ако не и повече. Тя беше ценена, глезена, обичана и от баща си, и от майка си. И все пак тя израсна в консервативна махала – зад всяко дантелено перде имаше скрити очи, които гледаха и съдеха. Пери беше винаги нащрек да не престъпи границите на благоприличието – внимаваше какво ще облече, как ще седне и кога ще се прибере. През последната година в гимназията повечето ѝ съученици бяха обзети от дух на непокорство и неотстъпчивост. Тя успя да устои и запази високите си морални устои. Връстниците ѝ разчупваха табута и сърца с нестихващ плам, докато тя водеше съвсем спокоен живот. Но по-късно стана така, че се влюби, и кратката, но и смела любов разби добре пазените граници. Родителите ѝ така и не узнаха, че стигна до края с гаджето си левичар. Сега си даваше сметка колко крехко е положението ѝ на "любима дъщеря". Що за лицемерие беше това – седеше в болницата и чакаше резултата от прегледа за девственост на булката, а самата тя не беше девствена.

– Защо толкова се бави? Проблем ли има? – нетърпеливо попита бащата на булката, стана и отново седна.

– Разбира се, че няма – сряза го жена му.

Тя беше толкова ядосана, че дежурната сестра я помоли два пъти да говори по-тихо.

Мина час, или поне така им се стори. Най-сетне се появи лекарката – косата ѝ беше вързана, сивите ѝ очи проблясваха зад очилата. Погледна ги с нескрито презрение. Очевидно беше, че ненавижда онова, което е направила, но още повече ненавижда хората, които я бяха накарали да го направа

– След като толкова много държите да знаете, тя е девствена – заяви лекарката. – Някои момичета се раждат без химен, при други хименът се разтяга по време на секс или от физическа активност, но така и не прокървява.

Съвсем умишлено използваше медицински термини, за да ги смути и унижи. Така им отмъщаваше заради ужаса, на който бяха подложили булката.

– Вие съсипахте психиката на тази млада жена. Ако държите на нея, моят съвет е да я заведете на психотерапевт. А сега си тръгвайте. Имаме пациенти с истински проблеми. Такива като вас ни губят времето.

Лекарката се обърна и си тръгна. Цяла минута никой не продума. Майката на булката наруши мълчанието.

– Аллах е велик! – извика тя. – Искаха да опетнят дъщеря ми. Но Господ, моят Господ ги зашлеви и каза: "Как смеете да очерняте девица! Как смеете да прекършвате розова пъпка!"