Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

Пери обаче го разбираше. След затвора Умут предпочете спокойния живот в едно малко южно градче, където изработваше морски сувенири за туристите в колибата, която наричаше дом. Усмивката му беше мимолетна и по-крехка от мидените черупки, благодарение на които припечелваше. Беше винаги сдържан и учтив, все едно говореше с непознати. Живееше с разведена жена с две деца, която казваше, че Умут е добър човек, но понякога изпадал в мрачно настроение, ставал сприхав и раздразнителен, лежал с дни и не се надигал дори да си измие лицето. Случвало се да превърти и тогава трябвало да го наблюдава денонощно да не докопа бръсначите – не от страх за себе си и децата си, а защото се самонаранявал, а разрезите зараствали трудно. Налбантоглу не разпитваха повече, тъй като и това им се виждаше твърде страшно.

– Мамо, съжалявам, че не дойдох, но не можех – каза Пери без никакво желание да се кара с майка си. – Разкажи ми как мина.

– Нищо особено. Дано не се надяват да им се отблагодарим с диаманти.

Селма смяташе като педантична счетоводителка всичко похарчено от двете семейства, броеше колко хора е поканил младоженецът, колко булката и така нататък. Теглеше всичко с бакалска везна и следеше за баланса на двете страна Колкото дадеше едното семейство, толкова трябваше да отдели и другото. Беше като състезание по дърпане на въже и двата отбора я водеха изключително коректно. Пери се учудваше на умението на майка си да превключва от мрънкане и оплакване към ученически смях и шеги, когато говореше по телефона с майката на булката.

Въпреки големите разноски Селма наистина харесваше някои качества на булката. Едното беше набожността ѝ.

– Честно казано, ходжата, когото доведоха на къносването, беше превъзходен. Глас като славей! Всички плакаха. Семейството на булката е по-религиозно и от нашето. От седем поколения! В рода им има хаджии и шейхове ! – последните думи бяха изречени гръмко и тържествено, с надеждата да стигнат до ушите на неблагочестивия ѝ съпруг.

– Прекрасно! – рече Менсур от своя ъгъл. – Това означава, че в тях тече кръвта на доста еретици. Пери, обясни на майка си закона на диалектиката. Отрицание на отрицанието. Всяка доктрина създава опозиция. Там, където има много светци, има и много грешници!

– Пери, кажи му, че говори глупости!

– Татко, мамо, хайде стига... Важното сега е, че брат ми си намери жена, която го прави щастлив.

Пери беше видяла булката няколко пъти. Доста стеснителна млада жена, с трапчинки и пъстри очи, които се кокореха за щяло и нещяло, и имаше слабост към златните гривни. Тя връзваше хиджаба си по дубайски. Пери разбра, че истанбулското забраждане подхождало на кръглите, дубайското – на овалните, а типичното за залива – на квадратните лица. Последната линия в ислямската мода или беше съвсем нова, или убягваше на Пери. "От котюр хиджаб", "буркини бански", "халал панталон" – това бяха новите тенденции в една голяма, разрастваща се индустрия.

За разлика от немалко хора със светски убеждения, включително и баща ѝ, Пери не се дразнеше от жените, които ходеха с хиджаб. Затова и се сприятели толкова бързо с Мона. Предпочиташе да преценява хората не по онова, което е на, а което е в главите им. В това се състоеше и голямата ѝ дилема. Беше ѝ трудно да го признае дори пред себе си, камо ли пред родителите си, че макар да нямаше възражения към външния вид на булката, тя я преценяваше като доста елементарна. Момичето не четеше. Последната книга, която е отваряло, сигурно е било в гимназията. Разговорите ѝ се въртяха около неща, които не интересуваха бъдещата зълва – нашумели телевизионни сериали и нискокалорични диети. Ако трябваше да бъде честна, булката не беше по-начетена от бъдещия си съпруг, към когото Пери се отнасяше със скрито снизхождение. Тя не си спомняше да е водила някога смислен разговор с по-малкия си брат.

Интелектуалният ѝ снобизъм беше насочен само към младите. Тя не се възмущаваше от необразованите възрастни хора, тъй като те не бяха имали достъпа до знания на новите поколения. Но към връстниците си, които се отнасяха към книгите като към декоративни предмети в тон с мебелировката, се отнасяше с умерено презрение.

Пери си обеща следното: "Ако някога се влюбя, ще се влюбя в умен мъж. Външният вид, положението и възрастта му ще бъдат без значение.

Грандзалата на петзвездния хотел беше с изглед към Босфора. Сатенени покривки, каскади от копринени цветя, столове със златни джуфки, осеметажна торта с куполи и ръчно изработени захарни листенца и кристално дърво с менящи се цветове в средата на всяка маса. Пери разбра, че пищната сватба беше погълнала голяма част от спестяванията на родителите ѝ. Нейните разходи в Оксфорд вече бяха нарушили бюджета им. Наблюдавайки заобикалящата я екстравагантност, тя реши да си намери почасова работа веднага щом се върне в Англия.