Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

Скоро гостите започнаха да пристигат. Роднините, съседите и приятелите заемаха местата си на украсените с гирлянди маси в огромната бална зала. Младоженците изглеждаха притеснени. Той махаше на гостите, а тя гледаше надолу. Той беше твърде гръмогласен, а тя – прекалено тиха. Роклята на булката беше от дантела и тафта с цвят на слонова кост, дълги ръкави, сребърна бродерия и блестящи кристали. Стилът ѝ беше описан в каталога като "елегантен шик хиджаб". Роклята беше хубава, но натруфена и от притеснение, че е център на вниманието, булката вече се потеше. Младоженецът, облечен с черен смокинг, се държеше по-непринудено и свали сакото си, когато му стана горещо. Гостите поднасяха поздравленията си и окичваха булката със златни монети и банкноти (лири, долари, евро). Роклята ѝ натежа от нанизани пендари и банкноти, а когато застана за снимките, приличаше на съвременна скулптура на авангарден или луд майстор.

Любителският оркестър в дъното свиреше всичко – от анадолски фолклор до най-доброто от "Бийтълс", като от време на време включваха и свои нехармонични интерпретации. Въпреки неодобрението на семейството на булката, в единия ъгъл на залата сервираха алкохол. Менсур се беше заинатил и заплаши да не стъпи на сватбата, ако на нея не присъства дългогодишният му другар ракъ. Повечето гости пиеха безалкохолни напитки, но неправедният ъгъл съвсем не беше пуст. Странно, но сред пионерите на бара се оказа и чичото на булката. Предвид скоростта, с която обръщаше питиетата, не мина много време и той се напи – подробност, която Менсур с радост наблюдаваше.

Пери беше със синьо-зелена рокля до коленете и огромен кок, който ѝ пречеше да пази равновесие. Като домакиня трябваше да посреща гостите и да се усмихва. Бърбореше с децата, целуваше ръка на възрастните и слушаше връстниците си. По едно време забеляза, че някакъв младеж я зяпа. Погледът му не беше от онези, които целят да привлекат вниманието и спират дотук, а безсрамен, настоятелен, безочлив. Мъжът явно не разбираше, че само една лилипутска крачка дели настойчивостта от агресията. Когато погледите им се срещнаха, Пери се намръщи, надявайки се ясно да му покаже, че той не я интересува. Мъжът се ухили в отговор и посланието ѝ остана неразбрано.

След половин час Пери тръгна към тоалетната и той застана на пътя ѝ. Сложи ръка на стената и я спря.

– Приличаш на фея. Родителите ти са ти дали подходящо име.

– Моля? Нямате ли си друга работа?

– Aз не съм виновен, че си толкова хубава – каза той с похотлив глас.

Пери усети кръвта да нахлува в главата ѝ и отвърна със запъване:

– Оставете ме на мира. Нямате право да ме безпокоите!

Мъжът замига и с подчертано нежелание свали ръката си. Уверената му допреди малко усмивка изчезна от лицето и се смени в явна неприязън.

– Чух, че си надута. И наистина си такава. Какво си мислиш, че като учиш в Оксфорд, си нещо повече от нас?

– Това няма нищо общо с Оксфорд – отговори тя спокойно.

– Арогантна кучка! – изсъска мъжът и си тръгна.

Пери пребледня, слисана от светкавичното преминаване от ухажване към омраза. В царството на Изтока мъжкото сърце беше като топка на махало. Люлееше се от едната до другата крайност и над отломките от вчерашната страст преминаваше от пресилено обожание към пресилено презрение. Мъжете обичаха твърде много, беснееха твърде много, мразеха твърде много и изобщо всичко беше твърде много.

Булката и младоженецът танцуваха първия си танц под вперените погледи на десетките гости. Стояха като истукани, ръцете им бяха сковани, държаха ги, без да се докосват, и се поклащаха в такт – като два сомнамбула в капана на един общ сън.

Пери се почувства тъжна. Пропастта между човека, който беше, и този, който искаше да бъде, ставаше все по-голяма. Между средата, към която се стремеше, и средата, от която произлизаше, зееше огромна бездна без мостове. Тя не искаше да бъде такава булка. Не искаше да живее живота на майка си. Не искаше да бъде ограничавана, потискана и омаловажавана.

Една мисъл мина през съзнанието ѝ със скоростта на светлината: Никога няма да се омъжа за мъж от тази част на света! Това противоречеше на всичко, на което я бяха учили, и звучеше така възхитително погрешно, толкова неизказано богохулно, че Пери сведе поглед, да не би някой да отгатне по очите ѝ. Тя щеше да си избере мъж от възможно най-далечната и различна култура. Може би ескимос. На име Акбалибаактук.

Усмихна се, когато си представи как баща ѝ кани зетя инуит да пийнат по няколко с новото мезе от сурово китово месо, ферментирали тюленови перки и чорба от глава на риба. Майка ѝ щеше да настоява да го обрежат, да приеме исляма, Акбалибаактук да се превърне в Абдула и всичко останало. Хакан щеше да го подложи на бърз курс по турска мъжественост. Зетят щеше да седи с часове в чайната, да играе на карти и да пуши наргиле. След като прекара достатъчно време в лоша компания, той щеше да възприеме табиетите на местния мъжки прототип и да настоява за полагащите му се мъжки привилегии. Арктическата им любов щеше да се стопи в котела на патриархалните обичаи.