Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

Трета категория: възпитаници на частни училища. Социални личности на избирателен принцип. Образували клики според училищата, които били завършили. С преливаща енергия и самоувереност организирали извънкласни дейности, а в свободното време ходели на фехтовка, гребане, карали кану, участвали в пиеси, играели крикет, голф, тенис, ръгби, водна топка, тай-чи и карате. От цялата тази бурна активност ожаднявали и се събирали в клубове "другари по чашка", където се представяли в най-добра светлина, издокарани в смокинги и черни папийонки, давели се в алкохол, гуляели, изключвайки онези, на които им липсвали социалният произход и положение да станат членове на клубовете им. А за да станеш член, трябвало да те номинират и дори и перспективни кандидати получавали отказ.

Четвърта категория: интернационални студенти: индийци, китайци, араби, индонезийци, африканци... Повечето от тях оформяли две подгрупи. Едните се движели като слепени магнити – хранели се, учели, пушели, ходели на групички и говорели само на родните си езици. Другите пък правели точно обратното – стояли колкото може по-настрани от сънародниците си. Акцентите на последните непрекъснато се менели в усилието да звучат като англичани, а понякога и като американци.

Пета категория: зубъри, т.нар. нърдс. Прилежни, умни, любопитни, достойни за уважение и невъзможни за приятелство. В математиката, физиката и философията те никнели като гъби и предпочитали своите сумрачни ниши пред ярката светлина. Били обсебени от науката до състояние на невротичност. Вървели с нетърпеливи, бързи крачки от библиотеката до лекциите и обсъждали това-онова в коридорите, но били напълно доволни в уединението си и по-щастливи сред книгите, отколкото сред състудентите си в бара на колежа или в общата зала.

Пери слушаше с интерес, но и с безпокойство. Тя беше едновременно и готова, и уплашена да навлезе в този нов свят.

– Ширин, откъде знаеш всичко това?

– От гаджетата си – момчета и момичета, които принадлежат към някоя от шестте групи.

– Имала си гаджета... момичета?

– Абсолютно. Мога да обичам жена, мога да обичам и мъж. Пет пари не давам за етикетите.

– О... – смути се Пери. – Ами...шестата категория?

В очите на Ширин проблеснаха кехлибарени светулки.

– Това са онези, които пристигат едни, а завършват следването си други. Един вид – разцъфтяват! Грозни патенца, превръщащи се в лебеди, тикви – в кочияши. Пепеляшките – в героини. На някои студенти Оксфорд действа като магическа пръчка. Докосва те – и фокус-мокус! Жабата става принц

– И как става това?

– Амиии по няколко начина, но обикновено е благодарение на някого... преподавател може би. Някой, който те провокира да бъдеш това, което си.

Нещо в тона на Ширин заинтригува Пери.

– При теб така ли стана?

– Да, улучи! Aз съм от шестата категория. Преди година бях съвсем различна. Едно гневно кълбо!

– И какво се случи?

– Професор Азър се случи! – усмихна се Ширин. – Той ми отвори очите и ме научи да вниквам в нещата. Така станах по-спокойна.

Ако това беше спокойната Ширин, Пери изобщо не искаше да си представи каква е била преди.

– Кой е професор Азър?

Ширин млясна с устни, сякаш опитваше нещо вкусно.

– Не знаеш кой е той? Азър е жива легенда!

– Какво преподава?

– Бог – усмихна се Ширин.

– Наистина?

– Наистина. Той самият е като Бог. Написал е девет книги. Участва във всяка конференция или дискусия. Много е известен. Миналата година списание "Тайм" го определи като една от стоте най-влиятелни личности в света.

Вятърът се засили и някъде в сградата се чу тряскане на прозорец.

– Пълен кошмар е да си негов студент – продължи Ширин. – Направо луднах. Трябваше да четем какво ли не – поезия, философия, история. Не ме разбирай погрешно. Aз обичам да чета такива неща, иначе нямаше да избера хуманитарните науки. Само че той подбираше непознати, странни текстове и ни караше да ги обсъждаме. И все пак беше забавно. Часовете му ме промениха.

Започнеше ли да говори, Ширин продължаваше ли, продължаваше, като кола с развалени спирачки, която не може да намали, какво остава за спиране, освен ако не се намеси външна сила.

– Трябва да се запишеш в семинара му. Ако разбира се, се съгласи. По-скоро ще накараш камила да прескочи яма, отколкото да го убедиш да те вземе в групата.

– В Турция имаме същата поговорка – усмихна се Пери. – И защо е толкова трудно да попаднеш в курса му?

– Трябва да си подходящ кандидат. Това означава, че трябва да го обсъдиш с академичния си консултант. Ако той се съгласи, тогава се срещаш с Азър. Тук идва трудното. На този човек не може да му се угоди. Ще ти зададе куп странни въпроси.