Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

– Хмммм, трябва ми повече информация. Например ядеш ли свинско?

– Не!

– А пиеш ли вино?

– Да, понякога с татко.

– Така и мислех. Ти си фифти-фифти.

– Какво имаш предвид? – зачуди се Пери.

Ширин обаче не я слушаше, защото търсеше усилено нещо друго в джобовете си. Не го намери и тръгна към стаята си, поклащайки се на пети, за да не размаже лака на ноктите.

Пери я последва и спря слисана на прага на широко отворената ѝ врата. Вътре беше невероятен хаос – кутии с грим, кремове за лице, дантелени ръкавици, парфюми, наръфани ябълки, обвивки от бонбони, празни опаковки от гризини, смачкани кенчета от кока-кола, книги, страници от списания... Някои изрезки висяха на стената, други – до плаката на "Колд Плей" и черно-бялата снимка на знойна чернокоса красавица, която четеше Форуг Фарохзад. От големия постер в другия ъгъл на стаята гледаше Ницше с големия си мустак. До него имаше увеличено цветно копие на персийска миниатюра с позлатена рамка. Под нея беше застанала Ширин, тършувайки в раницата си.

– Какво имаш предвид? – повтори Пери.

– Ще рече, че си наполовина модерно момиче и наполовина мюсюлманка. Не понасяш свинско, но си окей с виното, водката или текилата... схвана идеята. Бягаш от ограниченията по време на Рамазан, постиш тук-таме, със сигурност първия и последния ден, но не и между тях. Не се отказваш от религията, защото не знаеш, ако има живот след смъртта, по-добре да заложиш на сигурно. Не се отказваш и от свободата. Малко от това, малко от онова. Великият синтез на времето: Muslimus Modernus.

– Хайде да не се обиждаме – засегна се Пери.

– Muslimus Modernus винаги се обиждат – Ширин измъкна шишенце с прозрачен лак за горния пласт на маникюра и въздъхна. – Най-сетне го намерих.

– Aз съм такава, а ти каква си? – погледна я гневно Пери.

– О, сестро, аз съм скитник. Не принадлежа никъде.

Ширин сложи слой топлак на ноктите на краката си и започна да хули фанатиците, лицемерите, конформистите и "игнорамусите". Идеите ѝ се лееха като река, течни думи, сипеха се, щураха, клокочеха и кипяха. Според нея хората, които искрено вярвали или пък искрено не вярвали, били еднакво достойни за уважение. Не понасяла онези, които нямали мнение, и ги оприличавала на папагали.

В настъпилото мълчание Пери се луташе от една крайност в друга. Не ѝ допадаше нахаканата непримиримост на Ширин, която не спираше да се гневи, без да е ясно на какво – на родината си, на баща си, на религията или на иранските молли. От друга страна, ѝ беше приятно да я слуша, многословието ѝ напомняше на тирадите на баща ѝ. Във всеки случай не беше очаквала подобен разговор в първата вечер далеч от дома. Искаше ѝ се да говорят за предметите, преподавателите, кафенетата, местата за най-хубави сандвичи и изобщо за живота в Оксфорд.

заваля дъжд. Стаята се изпълни с тих ромон. Звукът очевидно имаше успокояващ ефект върху Ширин, защото, когато заговори пак, гласът ѝ, макар и все още изпълнен с емоции, звучеше по-меко.

– Извинявай, че те занимавам с всичките тези тъпотии. Не е моя работа в какво вярваш и в какво не. Не знам какво ми стана.

– Няма проблем. Добре че мама не е тук.

Ширин прихна. Смехът ѝ беше спонтанен, като на дете.

– Кажи ми за останалите студенти. Всички ли са много умни? – попита Пери.

– Да не мислиш, че всеки в Оксфорд е шибан Айнщайн? – Ширин наблегна на името. – Виж, студентите са като млечен шейк – с най-различни вкусове. Бих казала, че има около шест категории студенти тук.

Първа категория: социално ангажирани – природозащитници – права и свободи. Приказливи, сериозни, хапливи, улисани в кампании за спасяване на джунглите в Борнео или на преследваните монаси в Непал – обясни Ширин. – Провиснали пуловери, гердани с мъниста, шантави подстрижки, запретнати джинси. Лесно се разпознавали по целеустремените физиономии и готовността да събират подписи с химикалка и лист в ръка. Организирали нощни бдения, лепели листовки и участвали в разгорещени спорове. Обичали да карат колегите си да се чувстват виновни, че живуркат, вместо да са част от нещо по-смислено и значимо.

Втора категория: евробоклуци. Идвали от богати европейски семейства, които незнайно как се познавали един друг от години. Зиме ходели на ски в едни и същи курорти и се фукали с тена и снимките по пистите. Практикували изискана форма на ендогамия и се гаджосвали само помежду си. На закуска нагъвали филии с един пръст масло, но винаги били слаби. Обичали да се оплакват, че кроасаните са сухи и капучиното е менте, и не спирали да обсъждат времето.