Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

Много хора тичаха в Оксфорд – преподаватели, студенти, служители. Веднага проличаваше кой тича за удоволствие и кой по принуда, защото е обещал на лекаря или на партньора си да се заеме с промяна към по-добро. Пери завиждаше на онези, които тичаха редовно, но като цяло беше доволна от себе си – през уикендите или седмицата, стараеше се да не пропуска нито ден. Ако трябваше да учи сутрин, тичаше следобед. Ако беше заета вечер, макар и с усилие ставаше призори. Няколко пъти направи нощен крос, за да прочисти главата си. Нощем беше толкова тихо, че докато прекосяваше центъра на града, не чуваше нищо друго, освен собственото си забързано дишане. Повтаряше си, че желязната дисциплина ще ѝ е от полза не само във физически, а и в емоционален смисъл.

Понякога, когато се засичаше с други тичащи, се питаше за какво ли си мислят. Може би за нищо. Това беше единственото време, в което Пери потушаваше безпокойството и отблъскваше страховете си. Тичаше през ливадите, вдишваше влажния въздух, който редовно донасяше дъжд, и усещаше неизпитвана досега лекота, сякаш Пери, Наспери, Роза никога не е трупала тревоги, както колекционерите събират лъскави обвивки или чуждестранни пощенски марки. Духът ѝ беше безгрижен, все едно нямаше минало и спомени.

Оксфорд, 2000 г.

Наричаха я Седмицата на първокурсниците, Фрешърс Уик. През октомври, преди Архангеловият семестър да започне сериозно, в рамките на няколко дни върху новопристигналите студенти се изсипваше рогът на изобилието от социални събития и забавления. Целта беше да опознаят университета, града и околностите, да намерят нови приятели – или вероятни врагове – и да се отърсят от нервността, както дървото гинко губи листата си при първия скреж. Барбекюта, срещи с преподаватели, съревнования по готвене и ядене, следобедни чайове, танци, караоке и купон с маски... С фланелка на първокурсник Пери обикаляше безцелно, спираше се и общуваше със студенти и служители. И колкото повече разговаряше с хората, толкова повече се убеждаваше, че всички имат ясна представа какво правят, но не и тя.

Научи, че отскоро е въведена система за отпускане на стипендии на кандидати с непривилегирован произход. Университетът искаше да промени облика си на оазис за малцинство от облагодетелствани и да създаде разнообразие в приема и в студентската общност. Пери беше забелязала не един и двама представители на различни етноси и националности, но не можеше да прецени финансовото им положение.

Сред шумотевицата и хаоса имаше и едва доловима размяна на погледи. Едно момче – високо, с мъжествена брадичка, много къса руса коса, широки рамене и наперена стойка – ѝ показа, че я харесва. Тя предположи, че е от отбора по плуване или гребане. Усмихна ѝ се така, сякаш беше гурме любител, зърнал изкусително екзотично ястие.

– Стой надалеч от него – прошепна някой в ухото и Пери инстинктивно се обърна. Видя момиче с хиджаб, изрисувани дъговидни вежди и с най-черния кол около очите. На носа имаше малка сребриста обичка във формата на полумесец.

– От отбора по гребане е. Тръгнал е на лов за първокурснички.

– Моля?

– Прави го в началото на всяка учебна година. После се фука колко риби е уловил за една седмица. Някой ми каза, че искал да подобри рекорда си от миналата година.

– И рибите са... момичета?

– Да. Проблемът е, че на някои момичета им е приятно да се отнасят към тях като към тъпи лъскави риби – в гласа ѝ се долови раздразнение. – Трудно е да счупиш оковите, когато някои обичат да са оковани.

Очите на Пери се разшириха и тя се зачуди как ли би изглеждала риба с окови.

– Питай хората наоколо кому е нужен феминизмът? – продължи момичето. – Ще ти кажат: "О, ами на жените в Пакистан, Нигерия, Саудитска Арабия, но не и на жените в Англия, вече не е интересно!" В Оксфорд със сигурност, нали? Само че действителността е друга. Знаеш ли, че успехът на момичетата в университета е драстично по-нисък от успеха на момчетата? Оксфордската първокурсничка се нуждае от феминизъм точно толкова, колкото и селянката в Египет! Ако и ти мислиш така, подпиши тази петиция.

Момичето връчи на Пери писалка и лист, на който пишеше: "Оксфордско феминистко сдружение".

– Значи ти си... феминистка? – учуди се Пери, която не можеше да свърже външния вид на момичето с убежденията му.

– Категорично да. Aз съм феминистка мюсюлманка и който мисли, че това е невъзможно, проблемът е негов, не мой.