Пери се подписа и се сети за бившето си гадже в Турция. То беше не само против четенето на европейска литература, но и против всички западни идеологии, начело с феминизма: "С него се отвлича вниманието на нашите сестри от истинския проблем: класовия конфликт". Женското движение било ненужно, след като краят на икономическия упадък щял да сложи точка на всякаква дискриминация. Еманципацията на жените щяла да дойде заедно с еманципацията на пролетариата.
– Благодаря – каза момичето. – Казвам се Мона. А ти?
– Пери.
– Е, радвам се, че се запознахме – рече Мона със сияеща усмивка и заразказва живота си.
Била египтянка, родена в Ню Джърси. Върнала се със семейството си в Кайро, когато била на десет. "Децата трябва да растат сред ислямска култура", решил баща ѝ. Само след няколко години осъзнали, че животът там е много по-труден, отколкото си представяли, или пък че в крайна сметка били станали истински американци, и се върнали в Щатите. Вече била втора година в Оксфорд, сменила специалността си, за да учи философия. Майка ѝ също ходела с хиджаб, но не и по-голямата ѝ сестра.
– Правим различни избори в живота.
Освен феминистка, Мона била доброволка към "Помощи за балканското общество", "Приятели на Палестина", "Изследвания на суфизма", "Проучвания на миграцията" и един от лидерите на Оксфордското ислямско дружество. Канела се да основе хип-хоп общество, тъй като обичала музиката. Черпела вдъхновение от различните култури и пишела текстове на песни с надеждата, че някой може да рапира с тях.
– Как намираш време за всичко това? – учуди се Пери.
– Въпрос на организация. Ето защо Аллах ни дава пет молитви дневно – за да внесем ред в живота си.
Пери не беше казвала нито една, да не говорим за пет (дори в молитвения си период след инфаркта на баща си), и затова промълви:
– Ти си доста наясно с религията.
– По-точно съм в мир със себе си. Е, трябва да вървя. Ще се виждаме тук-там. Нали обикалям да събирам подписи за различни добри каузи.
Стиснаха си ръце силно, в стила на Мона, и се разделиха.
Вечерта Пери написа в господодневника: "Някои хора искат да променят света, други – партньорите си, а трети – дори приятелите си. Малцина искат да поправят себе си. Aз лично много бих искала да променя Господ. Това би било велико. И добре за всички по света, нали?"
По принцип Пери не беше разговорлива, но в Истанбул се стараеше да се държи като екстроверт, често без успех, да се държи дружески и общуваше много повече, отколкото ѝ се искаше. В Оксфорд, вече освободена от подобна културна принуда, тя не просто се наслаждаваше, а дори обожаваше самотата. Интровертността не беше единствената причина да не участва активно във Фрешърс Уик. За някои събития (чая в общата зала и срещите с преподаватели) не бяха необходими пари, но за веганските капкейкове, бонбоните маршмелоу и вегетарианската пица се плащаше. За ограничения ѝ бюджет щеше да е по-добре, ако стоеше настрана от такива изкушения. Вместо това Пери се съсредоточи върху задълженията си: получаване на студентска карта, купуване на учебници (по възможност на старо), отваряне на студентска банкова сметка. Стараеше се да живее възможно най-скромно и непрекъснато сравняваше цените в магазините и супермаркетите.
Вероятно тя беше сред малцината студенти, които си отдъхнаха след края на изпълнената със забави и лудории седмица. Семестърът започна на другия ден. Беше доволна, че най-сетне ще я завърти рутина от лекции, семинари, писане на есета и четене на книги. Сред тази напълно непозната среда Пери се държеше здраво за ученето – своето спасително въже.
Ширин се появяваше и изчезваше в различни часове и след нея оставаше омайно ухание на тежък парфюм – магнолия и кедър. Всекидневните им навици нямаха нищо общо и въпреки това двете момичета започнаха все по-често да закусват и обядват заедно, да обсъждат лекции и преподаватели, а понякога и вечната тема за момчетата. Пери нямаше голям опит и докато слушаше многословните разкази на Ширин за изкуството на ходене по срещи, започваше да унива все повече. В компанията на врели и кипели приятели, за които флиртуването е нещо естествено, може да те обземе отчаяние и да се почувстваш като някакъв страничен наблюдател. Пери потърси курса, за който беше споменала Ширин. Намери го в списъка на философския факултет, сред внушителни и сложни заглавия като "Атомистическа критика на креатонизма", "Холизъм в стоическата школа на психологията и епистемологията", "Платон – философите крале", "Добрият живот и благородната лъжа", "Аквински: средновековните му критици и колегите схоластици", "Немският идеализъм и Кант за философия на религията" "Философски проблеми в когнитивните науки"...
Читать дальше