Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

– Държаха се като хрисимо котенце, когато тигърът Русия се развилня в Украйна – още по-високопарно заяви архитектът. – Харесва ли ви или не, това е векът на тигрите. Е, няма да те обичат, ако си тигър. Но ще се боят от теб, това е важното!

– Лично аз съм доволна, че не ни приемат в Европейския съюз – рече пиарката. – В противен случай щяхме да сме като Гърция.

За да предотврати злото, тя дръпна ухото си, цъкна с език и чукна два пъти на дървената маса.

– Гърците си мечтаят за османците, тъй като са били по-добре под властта ни... – засмя се архитектът, но смехът му секна в мига, в който зърна погледа на Пери. Той се обърна към Аднан и му намигна. – Съпругата ти май не одобрява шегите ми.

Аднан, който слушаше с подпряна на ръката си брада, се усмихна със сдържана любезност.

– Сигурен съм, че не е така.

Погледът на Пери се задържа върху студеното ризото в чинията. Можеше да се направи, че не е чула коментарите – все едно бяха дим от пура, който те дразни, но можеш някак да го изтърпиш. Но тя си беше обещала, още преди години, точно след като напусна Оксфорд, че вече никога и нищо няма да премълчава. Обърна се към Аднан, поклати отрицателно глава и заяви:

– Но е така. Този вид разговори не ми допадат. Демокрацията е черен хайвер, държавите са тигри... – Пери беше мълчала почти през цялата вечер и затова всички се обърнаха към нея. – Няма такова нещо като не зловредна диктатура.

– Защо? – попита архитектът.

– Защото няма такова нещо като малък бог. Когато някой започне да си играе на Бог, рано или късно, нещата излизат от контрол. През цялото време Пери си мислеше за професор Азър. Той самият е като Бог, така беше казала Ширин. Дали животът му нямаше да е по-друг, ако беше осъзнал, че и той като студентите си е просто човек...

– Погледни реално на нещата! – не се предаваше архитектът. – Тук не е превзетият ти Оксфорд! Става дума за истинска политика. Съседите ни са Сирия, Иран и Ирак, а не Финландия, Норвегия и Дания. В Близкия изток не може да има скандинавска демокрация.

– Вероятно не. Но не можеш да ми попречиш да мечтая за нея. Не можеш да спреш хората да желаят онова, което не им се дава.

– Желание! Каква дума! – каза архитектът и се наведе напред, ръцете му се опряха на масата. – Навлизаш в опасни води.

Пери поклати глава, припомняйки си, че според Наръчника по патриархално възпитание за напреднали на членовете на Клуба на благопристойните турски дами не е позволено да защитават публично каквито и да е "желания". Но тя толкова силно искаше да преустанови членството си – и щом не можеше да напусне по своя воля, да я изключат тогава. Внезапно мислите ѝ я отведоха към Ширин. Нейната непримирима приятелка Ширин нямаше да се остави на този архитект. Мисълта ѝ даде кураж и тя каза с мек тон:

– Ако искаш да ми кажеш, че трябва да приема нещата такива, каквито са... че нациите трябва да се откажат от мечтите... и бляновете си, като покорни и добри съпруги... то схващанията ти за международните отношения, а и за жените, не са толкова задълбочени, колкото предполагах.

Настъпи кратка, но осезаема тишина, в която всички онемяха. Домакинът вирна брадичка, изправи рамене, плесна с ръце като танцьор на фламенко на път към дансинга и забоботи с неизменно веселия си глас:

– Интересно какво ли ще бъде следващото ястие!

Люлеещите се врати се разтвориха и сервитьорите се втурнаха с табли в ръце.

Оксфорд, 2000 г.

Двадесетия си рожден ден Ширин честваше в "Търф Тавърн" – пъб на няколко века, с дървени греди, в тясна алея до старите градски стени. Пери закъсня и влезе забързана, с подарък под мишница. Дълго беше мислила какво да избере за приятелката си и накрая се спря на нещо, за което беше сигурна, че ще ѝ хареса: дънково яке с разноцветни лъскави мъниста. Струваше цяло състояние.

Когато Пери влезе в облицования с дъбова ламперия пъб, задушевната топлина на алкохол и смях я обгърнаха под ниския таван. Предвид популярността на Ширин, Пери очакваше да види голяма тълпа. Така и беше. Шумната компания се смееше в кръг около рожденичката, а новият ѝ приятел я беше прегърнал. Бившето ѝ гадже – втора година студент по физика, много умен и мил, беше оформил срещите им в график и това беше вбесило Ширин.

– Реших да скъсам с него, като видях седмичната му програма.

Сутрешни лекции, библиотека, фитнес, семинари и между 4:15 и 5:15 – Ширин. Петък вечер отново място, запазено за нея – Ширин.