Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

– Можеш ли да си представиш, мишле? – негодуваше тя. – Включил ме е между 19:30 и 22:30. Вечеря, филм, секс.

Силният глас на Ширин я сепна и изтръгна от мислите ѝ.

– А, ето я и съседката ми! Здрасти!

Рожденичката изглеждаше възхитително в блуза с пришити перли и тесни бели дънки. Тя грабна подаръка си, прегърна и целуна Пери и я попита:

– Къде беше? Изпусна почетния гост! Току-що си тръгна.

– Кой беше почетният гост?

– Азър – отговори Ширин с блеснали очи. – Не мога да повярвам, че дойде. Страхотен е! Влезе, вдигна наздравица и си тръгна. Тя се канеше да каже още нещо, но я дръпнаха да духне свещите на тортата. Пери се огледа. Не познаваше никого от надвикващите се гости, които пиеха и говореха един през друг. Изненада се, когато на една от масите зърна Мона. С оранжева туника, с дълги ръкави, хиджаб в подобен цвят и панталон. Беше сама и стискаше чаша с кола

– Здравей, Мона.

– Радвам се да те видя – усмихна се тя, доволна, че най-сетне се появи някой, с когото да си поговори.

– Не знаех, че си приятелка на Ширин – каза Пери и седна до нея.

– Не сме точно приятелки, но ме покани и си помислих... – Мона замълча.

Пери се досети какво искаше да ѝ каже. Не беше лесно да не приемеш поканата на една от най-известните личности в университета, и все пак, колкото и да беше самоуверена и общителна, Мона не знаеше какво точно да очаква от рождения ден на Ширин. Сега, сред тълпа весели и невъздържани купонджии, които вдигаха невъобразим шум и се поклащаха в ритъма на някаква си тяхна мелодия, тя нито се чувстваше удобно, нито се осмеляваше да покаже притеснението си.

Докато Ширин и приятелите ѝ се смееха и забавляваха, двете момичета ядяха торта и разговаряха.

– Може ли да те попитам нещо? – престраши се Пери. – Ти спомена, че със сестра ти сте направили различен избор. Това означава ли, че... предпочиташ да си покриваш главата?

– Разбира се. Родителите ми са ни дали свобода сами да решаваме. Моят хиджаб е лично решение, доказателство за моята религия. Дава ми спокойствие и увереност. Макар непрекъснато да търпя упреци... – умърлуши се тя.

– Наистина ли?

– Да. Но това няма да ме откаже. Кой би се противопоставил на стереотипизирането, ако не аз с моя хиджаб? Искам да разбудя мисленето на хората, които гледат на мен като на пасивна жертва на мъжката власт. Е, аз не съм такава. Имам своята независимост и хиджабът никога не е бил пречка.

Пери слушаше с интерес, откривайки в това момиче по-млада версия на майка си. Същото неприкрито предизвикателство и решителност. Тези чувства ѝ бяха толкова познати... Беше свикнала да слуша всякакви разпалени и уверени изявления и не можеше да разбере с какво предразполага хората да разкриват душата и сърцето си. Беше странно, че изливаха пламенните си вярвания и убеждения точно пред нея, която беше объркана и ненаясно със себе си.

– Хип-хоп текстовете, които пишеш, религиозни ли са?

Мона се засмя.

– Хип-хопът е музика, в която има любов и поезия. Е, може и да има малко гняв – срещу несправедливостта и неравенството. Вдъхновяващ е, затова...

Силният смях на компанията прекъсна обяснението ѝ. Някой беше предизвикал гаджето на Ширин на състезанието "Един ярд ейл". Момчето беше надигнало дългата две педи чаша със заоблено дъно и гълташе ли, гълташе. По ризата му се стичаше бира, но той успя да гаврътне чашата с доволна усмивка. Всички заръкопляскаха и момчето залепи мокрите си устни върху устните на Ширин в дълга, щастлива целувка. Миг след това усети как бирата се връща и хукна навън.

– По-добре да си тръгвам – каза Мона.

– Aз също – рече Пери и се надигна.

За разлика от, Мона, тя не се смущаваше от пиенето или неприличното поведение. Притесняваше я нещо друго. Буйното веселие не я привличаше и попаднеше ли в такава среда, веднага се свиваше като таралеж. Това беше нейната самозащита срещу радостта.

Когато двете излязоха от пъба, навън грееше пълна луна. Минаха под Моста на въздишките и продължиха по мъждиво осветените улици.

– Aз наистина не разбирам защо Ширин ме покани – каза Мона.

Пери също недоумяваше.

– Ами... тя обича да има нови приятели.

– Не, причината трябва да е друга. – поклати глава Мона. – Вие се познавате от известно време, но аз винаги съм имала чувството, че не ме харесва... вероятно заради хиджаба.

Пери замълча, тъй като си спомни, че Ширин не одобри забрадката на майка ѝ.

– Пет пари не давам, ако е така. Защо ли иска да се сприятелим? – продължи Мона с гордо изражение. – Дали пък не развивам параноя?