Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

В залата се усещаше напрежение. Някои бяха дошли водени от гняв, възмущение и ненавист към лектора, който беше изградил кариерата си върху презрение и обиди, а други – с прикрито задоволство, че сходните им идеи ще бъдат публично защитени.

Някои махнаха на Азър, а други се направиха, че не го виждат. Срамът беше като шапка невидимка. Вече не го болеше толкова от прибързаните заключения на хората, които се бяха дистанцирали, без да се замислят. В такива моменти се сещаше за Пери и се питаше какво ли прави в Истанбул. Ако неговата присъда беше доживотен позор, нейната би трябвало да е доживотно угризение. Кой би могъл да каже кое тежи повече?

Ширин го видя, стана с ръка на корема и му махна. Вълнението ѝ го разчувства и той се натъжи. Жалките му обвинители и опортюнистични врагове не го интересуваха, но онези, които въпреки всичко го обичаха, уважаваха и подкрепяха, го трогваха. Те търпеливо чакаха да изчисти името си. Но той не пожела. Беше убеден, че колкото повече защитаваш невинността си, толкова по-виновен изглеждаш в очите на другите. Пък и ровичкането в миналото би наранило Пери.

– Благодаря ти, че дойде! Знаех си аз!

– Ще постоя малко. Няма да изтърпя до края.

Тя кимна.

Лекторът беше без връзка и с кашмирен костюм в цвят електрик. Говори половин час за опасностите, грозящи западната цивилизация. Гласът му се вълнуваше в премерен ритъм и от време на време преминаваше в дрезгав шепот, подчертавайки думите, които внушаваха страх. Заяви, че не е расист. Нито пък ксенофоб. Собствениците на любимата му пекарна били араби, лекарят му бил с пакистански произход и най-хубавата му почивка преди години била в Бейрут, където шофьор на такси му върнал загубения портфейл.

Но... портите към Европа трябвало да бъдат залостени. Само така щяло да се сложи край на предизвикания от нашествениците хаос. Европа била дом, а мюсюлманите – чужди хора, и дори петгодишните деца знаели, че вкъщи не пускаме непознати. Всички завиждали на богатството на западния свят и то трябвало да бъде пазено както от чуждите хора, така и от Юдите в собствените му граници, които не проумявали, че размиването на културата, смесването на расите и оскверняването на наследството са недопустими. Недопустими! Смесените бракове между различни раси или религии нарушавали целостта на западното общество. Нямало нищо срамно в обсъждането на расовата, културната и религиозна чистота. Лекторът беше красноречив, с изискани маниери и като всички добри демагози знаеше къде и как да се пошегува.

Проблемът на европейците бил, че са изоставили Бог. Но те най-сетне започнали да осъзнават историческата си грешка. Време е да върнем Спасителя в университетите, в семейството, в обществото. Свободата не означавала безбожност. Европа си губела времето в обсъждане на глупости като еднополовите бракове, докато варварските орди се тълпели пред портите ни. Избралите да са гейове трябвало да носят последствията от решението си. И не бивало да имат претенции за сключване на брак, след като Бог е казал съвсем ясно, че това е съюз между мъж и жена. Съвременните проблеми – тероризмът, бежанската криза и ислямският екстремизъм в Европа – били изпратени от Бог, за да даде урок на европейците. Да ги накара да се огледат, замислят, преценят и да се поправят. В миналото сипел огън и жупел над грешните градове, а днес изпращал бежанци и терористи. За всяка епоха имал различни наказания.

– Приятели, Бог е тук, с нас. Опитаха да Го изгонят от университетите. Обиждаха Го. Но Той е тук в пълното си величие. Aз съм само Негов проводник, Негов скромен говорител.

Силният смях на Азър отекна в тишината. Всички се обърнаха към него, включително и лекторът.

– Кого виждам? Поласкан съм от присъствието на професор Азър, макар вече да не е професор...

Чу се шепот и всички протегнаха вратове да видят по-добре непокорния учен. Той стана. Ширин седеше до него с пребледняло лице.

– Точно така, вече не преподавам.

– Вестта стигна и до тихото ни кътче в Холандия – рече лекторът с фалшива усмивка на съжаление. – Но се радвам, че Бог ви е довел отново на светло, сред нас.

– Кой казва, че съм бил на тъмно?

– Ами то е ясно...

– Щом като е ясно, значи е и обнадеждаващо. Бил съм всичко, което смятате за несвято. Ако Бог може да въздейства на такива като мен, Той наистина е способен на чудеса и може да отвори и вашия закостенял ум.

– Радвам се, че се позовавате на св. Франциск. Вероятно защото ви е изгодно. Така правят всички. Някой ден ще си устроим дебат и ще бъде забавно.