Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

Азър знаеше, че скандалът беше зарадвал мнозината, които го критикуваха. Те потриваха доволно ръце, а някои открито завяваха, че трябва да бъде уволнен. Има хора, които се наслаждават на чуждото нещастие така, сякаш е храна, утоляваща собствения им глад за щастие.

Ами Пери... Хубавата, скромна, крехка и себеукоряваща се Пери... Какво ли щеше да каже тя? Той не се безпокоеше за нея – обвиненията, които се отнасяха до нея, бяха лъжа, тя щеше да постъпи честно и ако не защитеше него, то поне щеше да защити истината, а то беше същото.

Азър постави на въображаема везна всички "за" и "против". Против: налагането на задачи, които бяха тълкувани като нежелателни и дори възмутителни, а понякога причиняваха загуба на самообладание и нервни сривове. Към "против" спадаше и връзката му с неустоимата Ширин.

За: дългите години преподаване и научни изследвания, приносът му към интелектуалния и академичния живот, многото авторски книги и статии, а и фактът, че Ширин, единственият "морален" аспект в цялото разследване, не беше негова студентка по време на връзката им.

Въпреки усилията на Трой и съюзниците му, нападките им не бяха убедителни. Азър смяташе, че ако не знаеш как да поемеш удара, не знаеш и как да победиш, но въпреки всичко осъзна, че очакванията му са били напразни. Желанието му беше да представи Бог на език, който да бъде разбран ако не от всички, то поне от мнозина. Бог като обединяваща идея и всеобщо стремление, а не като отмъстителен съдник или племенен тотем. Можеше ли търсенето на лишения от догми и етикети Бог да се осъществи на неутрален и удовлетворяващ както атеистите, така и монотеистите терен? Можеше ли Бог да обединява не толкова като вяра, колкото като обект на изследвания, към които никой в объркания съвременен свят не може да остане безразличен? Той подхождаше към всичко като към мисловен експеримент. Ако Хафез е прав, че всички души допълват Бог, какво щеше да стане, когато в една стая се съберат несходни души, за да обобщят различните си схващания за Него? Азър съзнаваше, че понякога е взискателен и властен. И че използва семинарите като лаборатория. Но всичко беше в името на доброто.

На студентите им липсваха достатъчно познания, но те имаха предимството на възрастта и присъщата ѝ егоцентричност и прибързаност в преценките. На тях никога не им идваше наум, че и преподавателите имат свой живот и свои тайни. Азър ги беше използвал, за да построи Вавилонскакула, като ги товареше и предизвикваше до крайност. Но накрая се беше провалил.

Общуването с Пери беше голяма грешка. Тя предизвика интереса му, тъй като беше тиха, интровертна и в нея имаше нещо потайно, свързано с така наречената от него "мистичност". В сравнение с другите студенти, нейният личен спор с Бог беше много по-отявлен. Той ѝ отдели повече време, макар да забеляза очевидните чувства, които тя изпитваше към него. Пери беше твърде млада. Твърде наивна. Твърде затворена. Трябваше да е по-внимателен, но кога ли му се беше случвало за последен път?

Семейството на Азър не беше религиозно. Баща му беше богат английски предприемач, чието щастие зависеше само от успеха в бизнеса. Майка му беше талантлива чилийска пианистка, горчиво разочарована от невъзможността да постигне онова, което вярваше, че заслужава. Семейството имаше бизнес в Хавана, родния град на Азър. Баща му разказваше как е ловил акули с Хемингуей, но от забележителното им приятелство бяха останали само няколко снимки и написани на ръка бележки. Азър избра философията като бунт срещу семейните очаквания и задължения. Но за да са доволни родителите му, първата му специалност беше икономика – в Харвард.

Животът му се промени, когато през последната година в университета в Бостън започна да посещава лекциите на специалиста по Близкия изток професор Насим. Младият Азър за пръв път се сблъска с такова голямо предизвикателство. Професорът произхождаше от алжирско берберско семейство и преподаваше за различни култури, разясняваше всевъзможни възгледи и задаваше трудни въпроси. Той запозна Азър с мистиците – Ибн Араби, Майстер Екхарт, Руми, Исаак Лурия, Фаридудин Атар и "Съвещанието на птиците", както и с любимия му Хафез.

Един следобед Азър посети професора в дома му в Бруклайн, Масачузетс. И се запозна с по-малката му дъщеря Аниса. Големи пъстри очи, черна къдрава коса и неустоима, заразителна жизнерадост. Двамата разговаряха за книги, музика и политика. Тя мечтаеше да живее сама в крайбрежен дом.