Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

Пери обичаше да гледа как последните слънчеви лъчи позлатяват косата и искрящите му очи, когато говореше за любима книга или обожаван философ. Възхищаваше се на обичта му към преподаването, която като че ли беше по-силна от всичко друго. Учебната програма може да оставаше една и съща, но той винаги импровизираше. В неговата вселена нямаше отъпкани пътища, а само рискове, които заслужаваха да бъдат предприети. Веднъж цитира Честъртън: "Животът изглежда малко по-математически и по-подреден, отколкото е. Точността му е очевидна, а неточността – скрита. Безумието му чака в засада".

Колкото и да беше очарована от професора, тя ненавиждаше обсебилите го като проклятие пренебрежение и високомерие. Той не се интересуваше от чуждите тревоги и налагаше на студентите собствените си възгледи, при това толкова безкомпромисно, че дори ги нараняваше.

Пери се терзаеше, когато си представяше ръката му в косата или на врата на Ширин... Как разговаряха, как се смееха и любеха... Всяка вечер, преди да заспи, бяха пред очите ѝ. Беше толкова близък с Ширин, а с нея се държеше резервирано и надменно. Прояви заинтересованост само когато чу за загадъчните появи на бебето в мъглата. Пери беше поредният му научен експеримент и обект на проучване. Като разглезено дете, което се отегчава от нова играчка, той загуби много бързо интереса си към нея. Тя ненавиждаше начина му да комбинира практицизъм с духовна любознателност, както и прикритата му зад научните изследвания суета. Не знаеше с кое я огорчава повече – с това, че спеше тайно с Ширин или че не бе пожелал да я обича по същия начин. Той беше нахлул в живота ѝ и беше оставил опустошителни следи. И да, тя би свидетелствала срещу него.

Ширин и Мона бяха потресени, когато чуха за опита ѝ за самоубийство. Отидоха в болницата веднага след като разрешиха свиждане. Бяха загрижени и я попитаха защо го е направила. Пери не знаеше какво да отговори. Ширин настояваше да се яви в съда в защита на Азър. Молеше я да спаси скъпия ѝ професор. Пери се запита дали го правеше, защото я смяташе за най-добра приятелка, или защото мишлето беше лесно за манипулиране?

Бъди обективна, повтаряше си тя. Не смесвай чувствата с фактите. Поне това дължиш на Азър. Не се поддавай на емоциите. Той те научи как да го правиш. Колкото до връзката му с Ширин, те бяха заедно по взаимно съгласие и никой не се възползваше от другия. А мотивите на Трой да му навреди едва ли бяха съвсем безкористни.

Пери седеше на пейката в ботаническата градина и всеки мъчителен въпрос, който си задаваше, водеше след себе си други, още по-заплетени. Психотерапевтът ѝ беше казал да не взима големи решения, преди да се почувства по-добре. Но как да го направи, как? Тя беше изгубена. Изтънялото въже, което я придържаше към земята, се скъса и Пери се понесе напосоки в неизвестността. След малко щеше да застане пред комисията, но не знаеше какво да им каже. Не знаеше и какво точно ще я питат. Чувствата ѝ се въртяха хаотично и не можеше да ги облече в думи – особено пред чужди хора и на чужд език.

Погледна часовника си. Сърцето ѝ щеше да изхвръкне, когато тръгна към сградата, в която щяха да обсъждат репутацията на професор Азър.

Потънал в тишината на кабинета, Азър седеше на бюрото и гледаше през прозореца. Стараеше се да не мисли за предстоящото решение на комисията. Тежеше му на съвестта, че щяха да бъдат наранени обичани от него хора. Знаеше, че щяха да измъчват Ширин с въпроси за връзката им. Тя щеше да отрича, за да го защити, но това нямаше никакво значение – той беше решил да каже истината, тъй като не беше сторил нищо нередно.

Трой щеше да изсипе куп лъжи, които наричаше истина. Никога не го е харесвал. В него имаше нещо непочтено. Добре че го изхвърли навреме от семинара. Политическите дефиниции и историческите възгледи на студентите и професорите често бяха в конфликт. Той не се смущаваше от разликите в мненията. Всяка година имаше трудни студенти, който искаха да покажат, че са изключително умни и над другите. В това нямаше нищо лошо. Но поведението на Трой в часовете беше нетърпимо – непрекъснато се налагаше, подиграваше се на всеки, който не беше съгласен с него, наричаше състудентите си с какви ли не имена и ги преследваше след часовете, за да им натрапва мнението си за Бог. В началото реши, че момчето ще провокира мисленето на другите, но много скоро стана ясно, че присъствието му е затормозяващо. След като го изхвърли от часовете, Трой се почувства низвергнат, започна да се държи враждебно и да търси отмъщение.