Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

– Не бива да имаш документи в писмен вид.

Двамата не видяха Пери и тя се измъкна на пръсти. Беше слисана от това, което чу. Снимките в кабинета с диктатори от третия свят и корумпирани лидери, незаконното присвояване на обществени фондове и далаверите с мафиотските босове – всичко това беше част от бизнеса на домакина. Съмнителните му сделки вероятно бяха известни на някои от гостите, а може би и на съпруга ѝ, но те не биха позволили на някаква съмнителна репутация да засенчи приятната вечер с такъв богат и влиятелен мъж. Всъщност кога човек става съучастник в престъпление – когато участва активно в злодеянието или когато се преструва, че не знае нищо?

Между кухнята и хола имаше малко преходно коридорче с огледало на стената. Пери застана там и стисна телефона така, сякаш някой щеше да ѝ го вземе. От време на време надничаше в кухнята – главният готвач режеше чесън на ситно и ножът танцуваше фанданго по дъската. Мъжът имаше уморен и изнервен вид. Беше готвил часове наред, а сега трябваше да спази истанбулската традиция и да направи шкембе чорба против махмурлук.

Промърмори нещо на помощника си и той прихна. Пери беше сигурна, че цяла вечер бяха подслушвали разговорите на масата и им се присмиваха. Както стоеше в коридорчето зад затворената врата на светлата, оживена кухня, тя бе обзета от познатото чувство на страх. Да се осмелиш да направиш нещо, отлагано с години, е все едно да се хвърлиш в леденостудено море. Поколебаеш ли се само за миг, ще се откажеш. Бързо навъртя номера на Ширин. Тя вдигна след първия звън.

– Здравей, Ширин. Пери е.

Чу се силно поемане на дъх.

– Знам.

Гласът ѝ беше същият – рязък, звънлив и уверен.

– Отдавна не сме говорили...

– Да. Не можах да повярвам, когато чух съобщението ти. Бях репетирала какво да ти кажа, когато се обадиш, но сега...

– Какво искаше да ми кажеш? – попита Пери, премествайки телефона на другото си ухо.

– Повярвай, не ти трябва да знаеш. Защо не се обади по-рано?

– Притеснявах се, че още си ми ядосана.

– Бях. Все още не разбирам как се случи това, не разбирам теб. Защо постъпи така откачено и със себе си, и... с него... Дори не му каза, че съжаляваш.

– Бяхме се споразумели – Пери едва произнасяше думите. Имаше чувството, че и те като нея берат душа и ще се разпаднат всеки миг. – Той ме накара да обещая никога да не му се извинявам.

– Глупости!

Пери преглътна.

– Бях млада.

– Беше ревнива!

– Да... Бях. Кухненската врата се отвори и прислужницата изхвърча с голям поднос. От купите с шкембе чорба лъхна силен мирис на чесън и оцет.

– Къде си сега? – попита Ширин.

– На гости в един крайморски палат. Аквариуми, маркови чанти, дебели пури, трюфели... Всичко, което ненавиждаш.

Ширин се засмя.

– Днес беше ужасен ден – подхвана Пери и най-сетне заговори с лекота. – Обраха ме. За малко да убия крадеца.

Не спомена за това, че се беше опитал да я изнасили. Ако се беше случило на Ширин, тя щеше да го сподели без никакво притеснение. Но двете бяха и продължаваха да са много различни.

– Той намери снимката ни в портфейла ми...

– Носиш наша снимка? Коя?

– Пред Бод, снимахме се през зимата, може би помниш? – Без да чака отговор, тя продължи. – Ти, Мона, аз... професор Азър. През всичките изминали години мислех, че Оксфорд е зад гърба ми, но съм се заблуждавала.

– Така и не проумях защо изгуби интерес към науката. Ти беше блестяща студентка!

– Хората се променят. Сега съм майка, съпруга... домакиня, член съм на управителния съвет на благотворително дружество... организирам партита за шефа на мъжа ми... Изобщо онзи тип жена, от който винаги съм се ужасявала. Модерна версия на майка ми. Но ми харесва – почти през цялото време.

– Пила ли си? – попита Ширин.

– Повече, отколкото трябва.

Последва тих смях като шумолене на листа. Може би Ширин каза нещо, но Пери не чу, защото се загледа в ясновидеца и домакинята, които минаха наблизо под ръка в търсене на знак за урочасване. Той изгледа Пери така, сякаш знаеше с кого разговаря.

– Как са близнаците? – попита Ширин.

– Откъде знаеш, че имам близнаци?

– Чух.

Пери се досети кой беше източникът на информация. През всичките години двете поддържаха връзка с Мона.

– Растат. Дъщеря ми ми е обявила студена война. Засега тя побеждава.

Ширин въздъхна с разбиране. Пери не очакваше да е толкова мила.

– А ти как си? – попита тя на свой ред. Беше подочула някои неща и знаеше, че Ширин и приятелят ѝ, адвокат по защита на човешките права, непрекъснато се разделяха и събираха вече години наред.