Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

Да се зацепим. Ще гледам да запомня този глагол, помисли си Пери.

– Съгласна съм – кимна Мона.

– И така, ще напишем Манифест на жените мюсюлманки. Прекрасно лого! МЖМ! Ще го прилагаме към всичко, което ни безпокои. Фанатизъм. Сексизъм...

– Ислямофобия – добави Мона.

– А аз настоявам най-сетне да вечеряме – намеси се Пери и трите се засмяха.

Поне за малко настъпи спокойствие. Дори дъждът намаля. Падна нощ. Луната грееше като перлен талисман на небесната гръд. Отвъд "Порт Медоу" Темза бушуваше в дълбоки въртопи и извиваше сребърна снага в тъмнината.

По едно време Мона въздъхна примирено и сякаш проумяла най-сетне нещо, което беше занимавало дълго мисълта ѝ, каза:

– Да знаете, че родната ви религия е велика и за водач имате знаменит Пророк, но вместо да се радвате на благословиите си и да се стараете да бъдете по-добри, вие само се оплаквате.

– Колкото до Пророка, аз имам известни... – подхвана Ширин.

– Само да си посмяла! – прекъсна я Мона с разтреперан глас. – Може да нападаш мен. И толкова! Няма да позволя на някой, който така и не знае нищо за моя Пророк да се опълчва срещу него! Критикувай мюсюлманския свят, но не и Пророка.

– Ти май забраняваш критичното мислене – разгневи се Ширин. – Не може така, особено в университетско обкръжение.

– Може, защото твоето критично мислене обслужва собствените ти безсмислици, защото ми е ясно какво се каниш да кажеш, и знам, че възгледите ти са нечисти, а познанията – опетнени. Не бива да съдиш VII век през очите на XXI век!

– Не бива, ама бива, тъй като VII век се опитва да господства и в XXI!

– Не знам дали би могла да се гордееш с това, което си. А ти знаеш каква си – себененавиждаща се мюсюлманка.

– Ох! – изохка престорено Ширин, все едно я заболя. – Никога не съм разбирала хората, които се гордеят, затова че са американци, араби, руснаци... християни, евреи, мюсюлмани... Защо трябва да съм доволна от нещо, което не съм избрала да съм? Все едно да кажеш, че се гордееш с ръста си. Или да се поздравя за гърбавия си нос. Та това е генетична лотария!

– Но пък си доволна от атеизма си – рече Мона.

– Бях войнстваща атеистка, ала вече не съм. Благодарение на професор Азър – заяви Ширин с театрален патос. – Работих усърдно върху скептицизма си. Вложих ум, сърце и кураж Изолирах се от тълпите и от молещите се общества! Не стана като с магическа пръчка и затова се гордея с постигнатото.

– Значи е истина, че презираш собствената си култура и... мен. За теб аз съм или назадничава, или мозъкът ми е промит. Потисната. Невежа. Но за разлика от теб, съм изучвала Корана. И го намирам за изключително убедителен, мъдър и поетичен. Изучавах и живота на Пророка. Колкото повече четях, толкова повече се възхищавах на личността му. Aз намирам покой във вярата си. Но това едва ли те интересува. Чудя се защо изобщо се съгласих да живеем заедно!

Мона излезе и затропа ядосано по стълбите към стаята си. Дъските заскимтяха под тежестта на чувствата ѝ.

Ширин запокити празната чаша в стената. Парченцата се посипаха като тъжни конфети. Пери се стресна, но стана и понечи да измете.

– Не пипай нищо. Aз ще изчистя – спря я Ширин.

– Добре. – Тя знаеше, че приятелката ѝ ще събере само големите стъкла. Малките щяха да останат между дъските, докато не се порежеха. – Качвам се горе.

– Лека нощ, мишле – въздъхна Ширин.

Пери тръгна, но се обърна и погледна посърналото ѝ лице.

– Той ме предупреди, че няма да е лесно – промърмори Ширин, като вече мислеше, че е сама.

– Кой те предупреди?

Ширин вдигна очи и замига.

– Никой – в гласа ѝ прозвуча остра нотка. – Ще говорим друг път. Сега трябва да се изкъпя. Беше много дълъг ден.

На Пери не ѝ се спеше и остана в кухнята. Наля си още една чаша вино. В главата ѝ се въртяха рояк мисли. Дали случайно не се беше натъкнала на някаква тайна? Резкият отговор на Ширин не ѝ даваше мира. По интуиция, а може би и по логически път тя заподозря, че майсторът манипулатор зад желанието на Ширин да живеят заедно беше Азър.

Спомни си за странната идея в една от ранните му книги за хората с дълбоки недоразумения и взаимни обвинения. Професорът предлагаше да бъдат затворени и принудени да се гледат в очите. Бял супермачист в една килия с черен затворник, миньор от мина за нефрит с природозащитник, ловец на трофеи с радетел за закрила на застрашените видове. Навремето не се беше замислила над тези редове, но сега осъзна, че е въвлечена несъзнателно в ръководена от чужд ум игра.