Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

Ако можеше да сравнява къщите с хора, тяхната ѝ приличаше на намусен тийнейджър, който не спира да се оплаква – стълбището скърцаше, дъските пукаха, пантите писукаха, кухненските шкафове грачеха, хладилникът стържеше, а кафе машината стенеше и неохотно пускаше капка по капка. И все пак къщата беше тяхна, докато плащаха наема. Само да се стоплеше, и можеха да канят гости на барбекю в дворчето.

Двете спални към улицата бяха еднакво големи, а задната беше по-малка и по-тъмна. Пери настоя да се настани в нея, тъй като финансовият ѝ принос беше много по-малък от този на другите момичета. Те не ѝ бяха казали, но сигурно се бяха споразумели да си разделят разноските. Ширин държеше на думата си и поемаше по-голямата част от сметките, за които щеше да помага и Мона, като нейният дял едва ли щеше да надвишава наема за стаята ѝ в колежа. Пери трябваше да се включва само в сметките за храна. Ето защо в никакъв случай нямаше да се съгласи да се настани в едната от големите стаи.

– Що за глупости! – възрази Мона. – Ще теглим чоп. Най-малката клечка е за най-малката стая!

Ширин поклати учудено глава.

– Гледай ти, оставяш се на съдбата!

– А ти какво предлагаш?

– Предлагам да се сменяме. Всеки месец в друга стая. Като номади. Като кротки хуни. Така ще бъде справедливо!

– Благодаря и на двете, но не съм съгласна. Или взимам малката стая, или си тръгвам.

Ширин и Мона се спогледаха. За пръв път я чуваха да говори така.

– Добре – склони Ширин. – Но да не говорим повече за пари. Животът е кратък. Един ден може да се окаже, че съм ти много задължена, защото си ми дала безценен урок!

Няколко часа разопаковаха багажите. Въпреки размерите и малкото мебели, Пери беше очарована от стаичката си. Най-голямата изненада беше старинното дървено легло с четири колони и със завеси. Лягаш, дърпаш ги и все едно си в карета. До прозореца имаше уютна ниша, в която сложи стол, и я нарече "Кът за четене".

По-късно Пери почука на вратата на Мона. Слязоха в кухнята, за да приготвят първата си обща вечеря. Ширин ги чакаше. На масата имаше бутилка вино, кутия с ябълков сок, чиния с маслини и три чаши.

– Трябва да го отпразнуваме – заяви Ширин. – Три млади мюсюлманки в Оксфорд! Грешната, Набожната и Раздвоената.

Настъпи кратко мълчание, в което Мона и Пери уточняваха кой епитет на коя отговаря. Накрая Пери вдигна чаша.

– За нашето приятелство!

– За общата ни екзистенциална криза! – каза Ширин.

– Говори за себе си – обади се Мона и отпи от сока.

– Отказваш да признаеш, но ние, мюсюлманите, преживяваме криза на личността. Особено жените. А най-вече жените като нас!

– По-точно?

– По-точно онези, които живеят сред повече от една култура! Ние задаваме важни въпроси. Можеш да ни завиждаш, Жан Пол Сартр! И то много! Попаднали сме в екзистенциална криза, за каквато не си чувал!

– Тези приказки не ми харесваш – рече Мона и седна на масата. – Защо мислиш, че сме по-различни от другите? Сякаш сме от друга планета.

– Сестро, стегни се, моля те! – възнегодува Ширин и бързо надигна чашата с вино. – Пълно е с луди, които вършат чудовищни неща в името на религията. На нашата религия! Може би не моята, но несъмнено твоята. Това не те ли тревожи?

– Какво общо имам аз? – вирна брадичка Мона. – Да не би да караш християните, които срещаш, да се извиняват за ужасите на Инквизицията?

– Щях да ги карам, ако живеехме през Средновековието.

– О, значи днешните християни и евреи са безкрили ангелчета? Минавала ли си през граничен пункт в Газа? Не си! Ами геноцидът в Руанда? Сребреница? Не бива да държиш отговорни всички християни за жестоките убийства и да обвиняваш всички мюсюлмани за сметка на шепа маниаци!

– Може ли да спрете? – успя да каже Пери и се закашля.

Имаше температура и гореше.

Ширин не се предаваше:

– Съгласна съм, че сред християните и евреите има всякакви луди и трябва да осъждаме фанатизма и на едните, и на другите. Но не можеш да отречеш, че в наши дни фанатизмът в Близкия изток е много по-разпространен, отколкото навсякъде другаде по света. Възможно ли е да се разхождаш сама в Египет, без да се страхуваш от сексуален тормоз? Изключено е да си на улицата по тъмно! Познавам жени, на които са посягали, докато са отивали на поклонение. На светите места! Посред бял ден! Пред очите на саудитската полиция! Жените си мълчат за тези неща, защото ги е срам. Защо мръсниците не ги е срам, а нас ни е срам? Хиляди въпроси, които се нуждаят от отговор!