Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

– Чел съм го. Е, тази част... Но в нея няма никакъв смисъл.

– Защо? – ядоса се жена му.

– В Корана Бог не нарежда на Авраам да пожертва сина си. Човекът не го е разбрал

– Човекът?!

– Чуй, жено! Авраам просто сънува! Ами ако не е разбрал правилно съня? Според мен милостивият Бог е видял погрешното му тълкуване и за да спаси сина му, е изпратил агнето!

Селма въздъхна.

– Ти си като едно голямо гневно дете. Слава на Бога, че вече отгледах децата си. Нямам търпение да отглеждам още едно!

Тя държеше да купи животното и спестяваше пари. Щеше да го охрани в градината, да го къноса и след като го заколеха, щеше да раздаде месото на седем съседи и на бедните.

На един такъв Курбан Байрам – Пери беше около тринайсетгодишна – същите тези съседи решиха да съберат пари и да купят бик. Очакваха да им изпратят величествено животно, внушаващо страх. Бикът се оказа наистина огромен, но неспокоен и почти обезумял от страх. Не приличаше нито на кротко агънце, нито на божествена жертва, а на голямо разочарование.

Настаниха го в гаража, където съвсем полудя. По цяла нощ се мъчеше да избяга и мучеше отчаяно от дъното на душата си. Може би предугаждаше какво го очаква. На третия ден го изведоха и той успя да се измъкне. Хукна, блъсна случаен минувач и го повали на земята. Човекът успя да се надигне и скрие зад боклукчийската кофа. Зяпачите му се присмяха, а един дори го потупа по рамото. Децата се втурнаха да видят за какво беше цялата тази олелия. Пери се покатери на оградата и видя изпадналия в ужас бик, който разгонваше тълпата с насочени рога.

За разлика от агнетата преди заколение, бикът не се даваше, а се противеше. Двайсетина мъже го гонеха и не можеха да го укротят. Той хукна към магистралата сред армията от метални зверове. Гоненето продължи три часа, докато не изстреляха в гърба му транквилант и животното се успокои, преди да го заколят. Някои изразиха предупреждение, че месото му не е халал, тъй като транквилантът го бил замаял. Но накрая никой не се интересуваше от мнението им.

– Варварство! – възмути се Менсур. – Ислямът учи да не нараняваме никого, включително животните. Нещастното животно умря в страх. Измъчваха го. Няма да хапна от това месо.

– Ами не хапвай – рече Селма – Може и аз да не хапна. Но и не казвай нищо лошо. Имай малко уважение, мъжо.

Пери очакваше скандал и се учуди, че поне този път двамата стигнаха до споразумение. Техният дял от месото беше раздаден на бедните.

На вечеря баща ѝ не спираше да си налива ракъ .

– Какъв ден само – въздъхна той и добави позавалено: – Да гониш хората, които гонят бик... Не съм се уморявал толкова от времето, когато двамата ни държахте будни по половин нощ.

Пери за малко не разля водата, която наливаше в чашата си.

– Кои двамата?

Менсур прокара ръка по челото си. Сякаш осъзнал, че е изрекъл нещо, което не биваше да споменава, той се замисли дали да продължи, и накрая каза:

– Сигурно си спомняш.

– Какво да си спомням?

– Ти имаше близнак. Момченце. Но то почина...

Нещо като че ли трепна в дълбините на паметта ѝ.

– Как така?

– О, пчеличке, не питай! Беше толкова отдавна – отвърна Менсур, но само след миг попита озадачено: – Ти наистина ли нищо не помниш?

– Не знам за какво говориш, баба.

– Колко странно... Мислех си, че може би си спомняш нещо...

Отне ѝ години да разбере какво е имал предвид баща ѝ.

Влакът спря на "Падингтън Стейшън". Ширин я чакаше до автоматите за билети, издокарана с дълго до глезените, сребристо кожено палто. В центъра на Лондон тя приличаше на странно, дошло от степите същество.

– Колко животни са убити за това палто? – попита Пери.

– Спокойно, не е истинско – рече Ширин и я целуна по двете бузи.

Пери я изгледа.

– Лъжеш ме, нали?

– Ох, за пръв път ме хващаш! Браво на теб, мишле! Най-сетне ти се отвориха очите.

Пери знаеше, че Ширин се шегува, и макар да се засмя, нещо я жегна, защото осъзна, че приятелката ѝ я е лъгала и преди, и то много повече от веднъж, но за какво и защо, още не знаеше.

Оксфорд, 2002 г.

Пери отвори прозореца и вдиша студения въздух. Колкото и да ѝ се искаше да има повече пространство, беше доволна, че е отново в стаята си. Седна на леглото със сбити към брадичката крака и книга в ръка. Азър искаше да прочетат една статия за идеята на Кант за Бог. При второто четене философът ѝ се стори по-неясен. Вече се досещаше защо теолозите го обсъждат толкова много. Но пък Ницше и Дарвин, общоизвестните мислители от срещуположния лагер, също можеха да бъдат свързани с него. Според Пери Имануел Кант беше многолик като Истанбул. Азър неслучайно го харесваше толкова много. Той също беше многолик – нещо като разнородна сплав от много Азъри. Самоуверен участник в дебати, актьор, който обича и всекидневно жадува за внимание, страшилище на семинарите, безпощаден инквизитор в кабинета си, но и мил домакин... Кой знае колко още лица криеше. Пери се замисли за новогодишната вечеря и нощта след това. Дарен ѝ се обаждаше непрекъснато, но тя го избягваше въпреки оставените съобщения, от които личеше, че е обезпокоен и дори засегнат. Ако не се налагаше да ходи на лекции, на работа в книжарницата, да говори с Ширин, която току се появяваше на прага ѝ, Пери би се затворила в стаята си, за да се отдаде на размисъл.