Хулио Кортасар - Игра на дама

— Ще бъде най-добре да се върна вкъщи — каза Талита, като гледаше Травълър с мъка.

— Но първо трябва да подадеш матето на Оливейра — каза Травълър.

— Вече няма смисъл — каза Оливейра. — Все едно е дали ще хвърли пакетчето.

Талита ги изгледа последователно и остана неподвижна.

— Не е лесно да те разбере човек — каза Травълър. — Целият този труд и сега се оказва, че с мате или без мате, все ти е едно.

— Стрелката, отмерваща минутите, се е придвижила, синко — каза Оливейра. — Ти се движиш в континуума време-пространство бавно като охлюв. Помисли за всичко, което се случи, откакто реши да потърсиш тази раздърпана сламена шапка. Цикълът на матето приключи, без то да бъде консумирано, като междувременно тук осъществи зрелищното си влизане винаги вярната Хекрептен, въоръжена с кухненски съоръжения. Вече сме в сектора на кафето с мляко и нищо не може да се направи.

— Виж ти какви аргументи — каза Травълър.

— Няма никакви аргументи, това са напълно обективни демонстрации. Ти клониш към движение в континуума, както казват физиците, докато аз съм изключително чувствителен към шеметното прекъсване на континуитета на съществуването. Точно в този момент кафето с мляко нахлува, настанява се, завладява ни, разпростира се и се възпроизвежда в стотици хиляди домове. Матето е изхвърлено в мивката, прибрано, отменено. Зоната на кафето с мляко, макар и временно, покрива тази част от американския континент. Помисли за всичко, което това нещо предполага и носи със себе си. Усърдни майки, които поучават първолаците си относно млечната диета, дечица, насъбрани в трапезарията около масата, над която всички се разтапят в усмивки, а под нея си раздават ритници и се щипят. Да кажеш кафе с мляко в този час, означава промяна, любезно упътване към края на деня, припомняне на добрите дела, на делата от гледна точка на извършителя им, на временните положения, на неопределените предисловия към това, което шестият час на следобеда, ужасният час на ключа в ключалките и тичането към автобуса, брутално ще конкретизира. В този час никой не прави любов — това става преди или след. В този час се мисли за душ (но ще го вземем в пет) и хората започват да обмислят възможностите за вечерта, тоест дали да отидат да гледат Паулина Сингерман или Токо Тарантола (но не сме сигурни, има още време). Какво общо има всичко това с часа на матето? Не ти говоря за матето, което не е изпито както трябва, понеже е прелюдия към кафето с мляко, а за истинското, каквото го исках аз, в точния му час, в мига на най-голям студ. И ми се струва, че не разбираш много добре тия неща.

— Шивачката е една измамница — каза Хекрептен. — Ти шиеш ли си при шивачка, Талита?

— Не — каза Талита. — Разбирам малко от шев и кройка.

— Хубаво правиш, мила. Аз днес следобед след зъболекаря тичам при шивачката, която е на една пресечка от него, отивам да си взема полата, която трябваше да бъде готова преди осем дни. Тя ми казва: „Ох, госпожо, майка ми беше болна и, както се казва, даже не успях да вдяна иглата“. Аз й казвам: „Ама, госпожо, на мен полата ми трябва“. А тя: „Много съжалявам. Такава клиентка като вас. Но моля да ме извините“. Аз й казвам: „Нещата не се оправят с извинения, госпожо. По-добре е всичко да се прави навреме, така ще спечелим всички“. Тя казва: „Щом го приемате така, защо не идете при друга шивачка?“ А аз й казвам: „Не ми липсва желание, но вече съм се уговорила с вас и по-добре да ви изчакам, макар че проявихте несериозно отношение“.

— Всичко това ти се е случило? — каза Оливейра.

— Разбира се — каза Хекрептен. — Не чуваш ли, че го разказвам на Талита?

— Това са две различни неща.

— Пак започваш.

— Ето на — каза Оливейра на Травълър, който го гледаше, смръщил вежди. — Ето какви са нещата. Всеки мисли, че говори това, което споделя с другите.

— А не е така, разбира се — каза Травълър. — Ама че новина.

— Добре е да се повтори, приятел.

— Ти повтаряш всичко, което представлява упрек срещу някого.

— Бог ме пусна във вашия град — каза Оливейра.

— Когато не съдиш мен, се захващаш с жена си.

— За да ви пощипвам и да ви държа будни, за да не заспите — каза Оливейра.

— Нещо като мойсеевска мания. Прекарваш си времето в слизане от Синай.

— Обичам — каза Оливейра — нещата винаги да се изясняват, доколкото е възможно. А на теб май ти е все едно дали Хекрептен вмъква посред разговора някаква съвсем измислена история за някакъв зъболекар и не знам каква си пола. Като че ли не си даваш сметка за тези прекъсвания, които могат да бъдат извинени, когато са хубави или поне вдъхновени, но стават отвратителни, когато се сведат единствено до подкопаването на някакъв ред, до взривяването на някаква структура. Как говоря, а?