Хулио Кортасар - Игра на дама

Междувременно в Европа на трийсет и три годишна възраст бе умрял Дину Липати. За работата и за Дину Липати говориха до ъгъла, защото Талита смяташе, че е добре също така да се натрупат осезаеми доказателства за това, че Бог не съществува, или поне за неговата неизлечима фриволност. Беше им предложила незабавно да купят плоча на Липати и да отидат при дон Креспо да я слушат, но Травълър и Оливейра искаха да изпият по една бира в кафенето на ъгъла и да поговорят за цирка сега, когато бяха колеги и бяха изключително доволни от това. На Оливейра не-му-убягваше, че Травълър трябваше да положи-героични-усилия, за да убеди шефа, и че го бе убедил по-скоро случайно, отколкото по какъвто и да било друг начин. Вече бяха решили, че Оливейра ще подари на Хекрептен две от трите парчета кашмир, които му бяха останали за продаване, а от третото Талита щеше да си ушие костюм. Така щяха да отпразнуват назначението. По този повод Травълър поиска да пият бира, а Талита се прибра, за да приготви обяда. Беше понеделник, почивен ден. Във вторник имаше представления от седем и от девет с участието на четири мечки, на току-що пристигналия от Коломбо жонгльор и, разбира се, на котарака математик. В началото работата на Оливейра щеше да е много лека, докато свикне. Между другото можеше да гледа и представлението, не по-лошо от други. Всичко вървеше много добре.

Всичко вървеше толкова добре, че Травълър наведе поглед и започна да потропва по масата. Келнерът, който ги познаваше отлично, се приближи, за да обсъдят Ферокарил Оесте, а Оливейра заложи десет песос на Чакарита Хуниорс 227. Като отмерваше такта на багуалата с пръсти, Травълър си казваше, че така всичко е съвършено, че друг изход няма, докато Оливейра привършваше с обясненията и уговорките около баса и си допиваше бирата. Тази сутрин кой знае защо беше започнал да се сеща за египетски фрази, да си мисли за Тот, бог на магията и създател на езика (всичко това беше особено значимо). Известно време обсъждаха дали не е измамно това, че обсъждат нещо известно време, при положение че езикът — ако ще да говореха и най-заклетия лунфардо — може би участваше в някаква гадателска структура, която беше доста обезпокоителна. Стигнаха до извода, че двойната роля на Тот в края на краищата дава недвусмислена гаранция за кохерентност в реалността или иреалността, зарадваха се, чедо голяма степен са разрешили винаги неприятния проблем за обективния корелат. Магия или осезаем свят, имаше един египетски бог, който посредством словото постигаше хармония между субектите и обектите. Всичко наистина вървеше много добре.

(–75)

В цирка човек си прекарваше страхотно: измамно лъскави пайети и буйна музика, котаракът математик, който реагираше на някои от изписаните на картончета цифри, напръскани предварително и тайно с валериан, докато трогнати дами показваха на потомството си този толкова красноречив пример за еволюция по Дарвин. Когато първата вечер Оливейра надникна към все още празната арена и погледна нагоре, към отвора в най-високата част на червената шатра — подстъп към някакъв вероятен контакт, център, око, подобно на мост от земята към освободеното пространство, престана да се смее и си помисли, че може би някой друг най-естествено би се изкачил по пръта, който бе най-близо до окото горе, и че този друг не беше той самият, с цигара в уста и поглед, отправен към отвора във висините, този друг не беше той самият, застанал долу с цигара в уста сред цялата глъчка на цирка.

Една от тези първи вечери разбра защо Травълър му беше издействал службата. Талита му го каза без заобикалки, докато брояха пари в тухлената постройка, която служеше за банка и администрация на цирка. Оливейра вече го знаеше, но по друг начин, и трябваше Талита да му го каже от нейната гледна точка, за да се роди от двете неща едно ново време, едно настояще, в което внезапно се бе почувствал въвлечен с всички отговорности. Изпита желание да протестира, да каже, че всичко това са измислици на Травълър, да се почувства още веднъж извън времето на другите (той, който умираше да намери достъп, да се набърка в нещата, да бъде), но в същото време разбра, че е вярно, че по един или друг начин бе престъпил света на Талита и Травълър, без определени действия, дори без намерения, просто отстъпвайки пред някакъв носталгичен каприз. Талита редеше дума след дума и той видя да се очертава уродливата линия на Ел Серо, чу смешната португалска фраза, която — без да го осъзнава, — твореше бъдеще, изпълнено с хладилници и силна тръстикова ракия. Изсмя се в лицето на Талита, както същата сутрин беше направил със себе си в огледалото точно преди да си измие зъбите.