Хулио Кортасар - Игра на дама

— Изключителен кавалер — каза Травълър. — Вижда се, че е чел наръчника за светски обноски на професор Майдана. Същински граф. Не изпускай случая, Талита.

— От студа е — каза Оливейра. — Почини си малко, Талита, и ще минеш останалото разстояние. Не му обръщай внимание, знае се, че снегът кара хората да бълнуват, преди да заспят завинаги.

Но Талита се беше изправила полека и като се подпираше с две ръце, премести задните си части двайсетина сантиметра по-назад. Пак се подпря — и още двайсетина сантиметра. Оливейра, все още с протегната ръка, приличаше на пътник на палубата на кораб, който бавно се отдалечава от кея.

Травълър протегна ръце и хвана Талита под мишниците. Тя остана неподвижна, после отметна глава назад с рязко движение, така че шапката падна с планиращ полет на тротоара.

— Като при коридата — каза Оливейра. — Оная Де Гутусо ще иска да си я вземе за спомен.

Талита беше притворила очи, остави се да я държат, да я свалят от дъската, да я вкарат с дърпане през прозореца. Усети устните на Травълър на тила си, топлия му дъх, учестеното му дишане.

— Върна се — прошепна Травълър. — Върна се, върна се.

— Да — каза Талита, приближавайки се към леглото. — Как няма да се върна? Хвърлих му проклетия пакет и се върнах, хвърлих му пакета и се върнах, хвърлих…

Травълър седна на ръба на леглото. Мислеше за дъгата между пръстите, за нещата, които му хрумваха на Оливейра. Талита се плъзна до него и започна тихичко да плаче. „От нерви е — помисли си Травълър — много й беше тежко.“ Щеше да отиде да й донесе голяма чаша вода с лимон, да й даде аспирин, да й закрие лицето от слънцето с някакво списание, да я накара да поспи малко. Но преди това трябваше да извади енциклопедията за самообразование, да оправи скрина и да изтегли дъската в стаята. „Толкова е разхвърляна тази стая“, помисли си, докато целуваше Талита. Щом престане да плаче, ще я помоли да му помогне да оправят стаята. Започна да я гали, да й говори.

— Както и да е, както и да е — каза Оливейра.

Дръпна се от прозореца и седна на ръба на леглото, на свободното място, което оставаше от гардероба. Хекрептен тъкмо бе събрала матето с лъжица.

— Беше пълно с пирони — каза Хекрептен. — Колко странно.

— Много странно — каза Оливейра.

— Аз да сляза да взема шапката на Талита. Знаеш какви са момчетата.

— Добра идея — каза Оливейра, като вдигна един пирон и започна да го върти между пръстите си.

Хекрептен слезе на улицата. Момчетата бяха взели шапката и спореха с момичето, което изпълняваше поръчките, и госпожа Де Гутусо.

— Дайте ми я — каза Хекрептен с насилена усмивка. — Тя е на госпожата, която живее отсреща, моя позната.

— Позната на всички нас, дъще — каза госпожа Де Гутусо. — Що за цирк по това време, а и децата гледат.

— Нямаше нищо лошо — каза Хекрептен не особено убедено.

— На тази дъска, а краката й голи, вижте какъв пример дава на дечицата. Вие сигурно не сте забелязали, но оттук й се виждаше наистина всичко, кълна ви се.

— Имаше страшно много косми — каза по-малкото момче.

— Ето, виждате ли — каза госпожа Де Гутусо. — Дечицата казват какво са видели, горките невинни създания. И защо трябваше да седи яхнала дъската, можете ли да ми кажете? По времето, когато почтените хора си почиват следобед и се занимават със своите си работи. Вие бихте ли яхнали някаква дъска, госпожо, ако мога да ви попитам?

— Аз не — каза Хекрептен. — Но Талита работи в цирка, всички те са артисти.

— Репетираха ли? — попита едното момче. — В кой цирк работи тая?

— Не, не репетираха — каза Хекрептен. — Всъщност искаха да дадат малко мате на съпруга ми и тогава…

Госпожа Де Гутусо гледаше момичето с поръчките. Момичето с поръчките опря пръст в слепоочието си и го завъртя. Хекрептен хвана шапката с две ръце и влезе във входа. Момчетата застанаха в редица и запяха с мелодията на „Леката кавалерия“:

(–148)

Работата се състои в следното: да не позволява на момчетата да се провират под шатрата, да се притече на помощ, ако стане нещо с животните, да помага на осветителя, да измисля привличащи вниманието обяви и афиши, да се заеме с отпечатването им, да се разправя с полицията, да посочва на директора всяка нередност, която си струва да бъде спомената, да помага на господин Мануел Травълър, що се отнася до административната част, да помага на госпожа Аталия Доноси де Травълър на касата (ако се наложи) и т.н.