Хулио Кортасар - Игра на дама

— Виж — каза Оливейра. — Много добре знаеш, че ми се завива свят и затова не се занимавам с катерене. Самото име Еверест ми действа като ритник в слабините. Мразя много хора, но никого колкото шерпата Тенсинг, повярвай ми.

— Тоест ние ще трябва да държим двете дъски — каза Травълър.

— Натам отива работата — съгласи се Оливейра и запали една цигара „43“.

— Нали разбираш за какво става дума — каза Травълър на Талита. — Иска да се добереш до средата на моста и да завържеш въжето.

— Аз ли? — каза Талита.

— Добре де, нали го чу.

— Оливейра не е казвал, че аз трябва да се добера до средата на моста.

— Не го е казал, но се подразбира. Освен това ще е по-елегантно, ако ти му подадеш матето.

— Няма да мога да вържа въжето — каза Талита. — Вие с Оливейра умеете да правите възли, на мен веднага ми се развързват. Даже не успявам да ги вържа.

— Ние ще ти даваме инструкции — каза Травълър снизходително.

Талита пристегна халата за баня и махна някакъв конец, който се беше омотал на пръста й. Идеше й да въздъхне, но знаеше, че Травълър се дразни от въздишки.

— Ти наистина ли искаш аз да занеса матето на Оливейра? — каза тя тихо.

— Какво си говорите, приятели? — каза Оливейра, като се показа наполовина през прозореца и хвана дъската с две ръце. Момичето, което изпълняваше поръчки, беше сложило един стол на тротоара и ги гледаше. Оливейра й помаха с ръка. „Двойна фрактура на времето и пространството — помисли той. — Горкичката е убедена, че сме луди, и се подготвя за главоломно връщане към нормалното. Ако някой падне, кръвта му ще я опръска, съвсем сигурно е. А тя не знае, че кръвта ще я опръска, не знае, че си е сложила стола там, за да може кръвта да я опръска, както не знае, че преди десет минути я е връхлетял пристъп на tedium vitae 224точно на прага на кухнята и това я е накарало да премести стола на улицата. И че чашата вода, която е изпила в два и двайсет и пет, е била хладка и отвратителна за стомаха й — център на вечерното настроение, и така е бил подготвен пристъпът на tedium vitae , който три хапчета магнезиево мляко «Филипс» биха пресекли без никакъв проблем; но последното не й е работа да го знае — някои неща, които предизвикват или пресичат други, могат да се знаят само в астрален план, ако трябва да се употреби тази безполезна терминология.“

— За нищо не си говорим — каза Травълър. — Ти приготви въжето.

— Готово е, превъзходно въже. Давай, Талита, аз ще ти го подам оттук.

Талита яхна дъската и се придвижи около пет сантиметра, като се подпираше с ръце и си повдигаше дупето, за да го премести малко по-напред.

— Този халат е много неудобен — каза тя. — По-добре да взема някои твои панталони или нещо подобно.

— Не си струва — каза Травълър. — Представи си, че вземеш да паднеш, ще ми съсипеш дрехите.

— Ти не бързай — каза Оливейра. — Още малко и ще ти подам въжето.

— Колко е широка улицата — каза Талита, като гледаше надолу. — Много по-широка, отколкото като я гледаш през прозореца.

— Прозорците са очите на града — каза Травълър — и, естествено, деформират всичко, към което погледнат. Сега се намираш в една изключително чиста точка и може би виждаш нещата като гълъб или кон, а те не знаят, че имат очи.

— Зарежи идеите, които стават за N.R.F., и дръж здраво дъската — посъветва го Оливейра.

— Ти, разбира се, ще се пръснеш, ако някой каже нещо, което би искал да кажеш преди него. Дъската мога да я държа чудесно, докато мисля и говоря.

— Вече трябва да съм към средата — каза Талита.

— Към средата ли? Та ти едва си се отлепила от прозореца. Остават ти поне още два метра.

— Малко по-малко — окуражи я Оливейра. — Сега просто ще ти хвърля въжето.

— Струва ми се, че дъската се огъва надолу — каза Талита.

— Нищо не се огъва — каза Травълър, който също беше яхнал дъската, но от вътрешната страна. — Просто малко играе.

— Освен това другият й край е върху моята дъска — каза Оливейра. — Ще бъде много странно, ако и двете дъски поддадат в един и същ момент.

— Да, ама аз тежа петдесет и шест кила — каза Талита. — А като стигна до средата, ще тежа поне двеста. Усещам как дъската все повече се накланя надолу.

— Ако се накланяше — каза Травълър, — аз щях да съм с крака във въздуха, а съм ги подпрял добре на пода и даже съм ги свил. Единственото, което може да стане, е дъските да се счупят, но ще бъде много странно.

— Тъканта на дървото е много устойчива по своята дължина — съгласи се Оливейра. — Притчата за снопа тръстики и други примери. Предполагам, че си взела матето и пироните.