Хулио Кортасар - Игра на дама

— Не мога да повярвам, че имам насреща си възрастен човек — каза госпожата в черно.

„Да се смяташ за център — помисли си Оливейра, удобно подпрян на дъската. — Невъобразима идиотщина. Центърът е нещо толкова илюзорно, все едно да имаш претенцията, че си вездесъщ. Няма център, има нещо като непрекъснато стичане, вълнообразно движение на материята. През нощта аз съм неподвижно тяло, а в другия край на града руло хартия се превръща в сутрешния вестник, и в 8:40 аз ще изляза от къщи, в 8:20 вестникът ще е дошъл в будката на ъгъла, в 8:45 ръката ми и вестникът ще се съединят, ще започнат да се движат заедно във въздуха на метър от земята, на път към трамвая…“

— Дон Бунче няма ли най-сетне да свърши с другия болен — каза госпожата в черно.

Вдигна дъската и я вкара в стаята си. Травълър му правеше знаци да побърза и за да го успокои, Оливейра му отговори с пронизително изсвирване. Въжето беше върху гардероба, трябваше да доближи стол и да се качи на него.

— Да беше побързал малко — каза Травълър.

— Ей сега, ей сега — каза Оливейра, като се показа на прозореца. — Твоята дъска добре ли е закрепена, приятел?

— Запънахме я в едно от чекмеджетата на скрина и Талита сложи отгоре й енциклопедията за самообразование Quillet.

— Не е лошо — каза Оливейра. — Моята ще я затисна с годишния отчет на Stattens Psykologisk-Pedagogiska Institut 223, кой знае защо го изпращат на Хекрептен.

— Не разбирам само как ще ги съединим — каза Травълър, като започна да бута скрина, за да се покаже дъската през прозореца.

— Приличате на двама асирийски пълководци, които разбиват крепостните стени с тарани — каза Талита, която ненапразно притежаваше енциклопедията. — Тази книга, за която спомена, немска ли е?

— Шведска, умнице — каза Оливейра. — В нея става дума за неща като Mentalhygieniska synpunkter i förskoleundervisning . Прекрасни думи, достойни за това момче Снори Стурлусон, за когото толкова се говори в аржентинската литература. Истински бронзови нагръдници с изображение на сокол като талисман.

— Бурните вихри на Норвегия — каза Травълър.

— Ти наистина ли си начетен тип, или само се правиш? — попита Оливейра с известно учудване.

— Не бих ти казал, че циркът не ми отнема време — каза Травълър, — но винаги остава минутка, за да си сложи човек звезда на челото. Тази фраза за звездата ми идва винаги когато говоря за цирка, чиста контаминация. Откъде ли съм я взел? Ти имаш ли представа, Талита?

— Не — каза Талита, като пробваше доколко е устойчива дъската. — Сигурно от някой пуерторикански роман.

— Най ме дразни това, че знам къде съм го прочел, ама не се сещам.

— У някой класик? — подсказа Оливейра.

— Вече не си спомням за какво ставаше дума — каза Травълър, — но беше незабравима книга.

— Вижда се — каза Оливейра.

— Нашата дъска е безупречна — каза Талита. — Сега не знам как ще я закрепиш за твоята.

Оливейра разви докрай въжето, сряза го на две и с едната част завърза дъската за пружината на леглото. Опря края на дъската на рамката на прозореца, задърпа леглото и дъската, подобно на лост, започна лека-полека да се накланя, докато не легна върху дъската на Травълър, а краката на леглото не се вдигнаха на около петдесетина сантиметра във въздуха. „Лошото е, че ще се вдигнат още, щом някой се опита да мине по моста“, помисли Оливейра загрижено. Отиде до гардероба и започна да го бута към леглото.

— Не си ли я подпрял добре? — попита Талита, която беше седнала на перваза на прозореца и гледаше към стаята на Оливейра.

— Нека вземем повече предпазни мерки — каза Оливейра, — за да предотвратим някой опасен инцидент.

Избута гардероба до леглото и го наклони полека. Талита беше възхитена от силата на Оливейра почти толкова, колкото от хитростите и измишльотините на Травълър. „Наистина са два глиптодонта“, помисли тя разнежено. Времената отпреди потопа винаги й изглеждаха като убежище за мъдростта.

Гардеробът набра скорост и се стовари върху леглото, от което подът на апартамента потрепери. Отдолу се чуха викове и Оливейра помисли, че турчинът до него сигурно е добавил мощен шамански тласък. Донамести гардероба и яхна дъската, естествено, вътре в стаята, а не от външната страна на прозореца.

— Сега ще издържи всякаква тежест — обяви той. — Няма да има трагедии, което ще разочарова момичетата долу, които толкова ни обичат. За тях нищо няма смисъл, докато някой не си разбие главата на улицата. Това наричат живот.

— Няма ли да вържеш дъските с въжето? — попита Травълър.