Хулио Кортасар - Игра на дама

Докато Травълър полека подработваше директора, за да вкара Оливейра в цирка, обектът на всички тези усилия пиеше мате в стаята си и с нежелание се приобщаваше към националната литература. По време на тези занимания настъпиха големите горещини и продажбите на габардин за палта значително намаляха. Започнаха събиранията в двора на дон Креспо, приятел на Травълър, който даваше под наем стаи на госпожа Де Гутусо и други дами и господа. Под нежните грижи на Хекрептен, която го гледаше като малко дете, Оливейра спеше до отказ, а в промеждутъците на бодърстване от време на време поглеждаше книжката на Крьовел, която се бе появила на дъното на куфара му, и си придаваше вид на персонаж от руски роман. От това методично бездействие нямаше да произтече нищо добро, но без много да се замисля, той вярваше, че като притвори очи, някои неща ще се очертаят по-отчетливо и че по време на сън мозъкът му ще се проясни. Работата с цирка не вървеше никак добре, директорът не искаше и да чуе за друг служител. Вечерта, преди да тръгнат за работа, семейство Травълър слизаха да изпият по едно мате с дон Креспо, идваше и Оливейра, слушаха стари плочи на грамофона, който работеше по някакво чудо — старите плочи трябва да се слушат именно така. Понякога Талита сядаше срещу Оливейра, за да играят на гробище или да се предизвикват с въпроси везни — друга игра, която бяха измислили с Травълър и която много ги забавляваше. Дон Креспо ги смяташе за луди, а госпожа Де Гутусо — за глупаци.

— Никога не говориш за там — казваше понякога Травълър, без да гледа към Оливейра.

Беше по-силно от него; когато Травълър се решаваше да попита, трябваше да извърне очи, също така, без да знае защо, не можеше да назове столицата на Франция, а казваше „там“ като майка, която си блъска главата какви безобидни названия да измисли, за да назове пред дечицата срамните части, от Бога дадени.

— Изобщо не е интересно — отговаряше Оливейра. — Иди да видиш, ако не ми вярваш.

Това беше най-добрият начин да бъде ядосан Травълър, този фрустриран номад. Вместо да настоява, настройваше ужасната си китара „Каса Америка“ и започваше с тангата. Талита поглеждаше към Оливейра косо и с известно раздразнение. Без никога да го казва много ясно, Травълър й бе втълпил, че Оливейра е странен тип, и макар че то беше видно, странността му, изглежда, беше друга, коренеше се в нещо друго. Някои нощи като че ли всички очакваха нещо. Чувстваха се много добре заедно, но бяха като в окото на циклон. В такива нощи, ако отвореха гробището, попадаха на думи като cisco, cisticerco, cito!, cisma, cistico и cisión 217. Накрая си лягаха със затаено лошо настроение и през цялата нощ сънуваха забавни и приятни неща, което беше по-скоро парадокс.

(–59)

От два следобед слънцето грееше в лицето на Оливейра. Отгоре на всичко на тази жега му беше много трудно да изправя пирони, като ги удря с чук върху каменна плоча (всеки знае, че е опасно да изправяш пирон с чук, има един момент, в който пиронът почти се е изправил и ако го удариш още веднъж, се извива и болезнено прищипва пръстите, които го държат-мълниеносна поразяваща проклетия), удряше ги упорито върху каменната плоча (но всеки знае, че) упорито върху каменната плоча (но всеки) упорито.

„Няма нито един прав — мислеше Оливейра, като гледаше разпръснатите по земята пирони. — По това време железарията е затворена, ще ме изхвърлят с ритници, ако почукам, за да купя трийсет пирона. Няма как, трябва да ги изправя.“

Всеки път, когато почти успееше да изправи някой пирон, вдигаше глава към отворения прозорец и подсвирваше, за да се покаже Травълър. От стаята си виждаше много добре част от спалнята и нещо му подсказваше, че Травълър е там, вероятно си бяха легнали с Талита. Семейство Травълър спяха много през деня, не толкова заради умората от цирка, а заради наченки на мързел, които Оливейра уважаваше. Беше му съвестно да буди Травълър в два и половина следобед, но пръстите, с които Оливейра държеше пироните, бяха станали вече виолетови, насъбраната в натъртените места кръв започваше да избива и им придаваше вид на лошо направени наденички „Чиполата“, наистина отвратително. Колкото повече ги гледаше, толкова по-голяма нужда изпитваше да събуди Травълър. Освен това му се пиеше мате, а тревата беше свършила, останала беше едва за половин запарка, Травълър или Талита трябваше да му хвърлят останалото количество, увито във вестник, с няколко пирона за баласт, за да стигне до неговия прозорец. С прави пирони и мате следобедът щеше да е по-поносим.