Хулио Кортасар - Игра на дама

— Нещастник — казваше Талита, когато си го спомняха. — Много добре разбираше инструкциите, ама се правеше на тъпак, за да ти обяснявам.

— Една фармацевтка служи на истината, дори тази истина да се намира на най-интимните места. Ако знаеше с какво вълнение си поставих първата свещичка същата вечер, след като се разделихме. Беше огромна и зелена.

— Евкалипт — казваше Талита. — Радвай се, че не ти дадох от онези, които от двайсет метра вонят на чесън.

Но понякога се натъжаваха и смътно долавяха, че още веднъж са прибегнали до забавлението като крайно средство срещу буеносайреската меланхолия и срещу живота без твърде (Какво да се добави към това „твърде“? Смътно неразположение в горната част на стомаха, черната тухла, както винаги).

Талита обясняваше меланхолията на Травълър на госпожа Де Гутусо:

— Хваща го в следобедните часове, то е като нещо, което се надига от плеврата.

— Ще да е някакво вътрешно възпаление — казва госпожа Де Гутусо, — както му викат.

— От душата е, госпожо. Моят съпруг е поет, повярвайте.

Затворен в клозета, притиснал кърпата до лицето си, Травълър се смее със сълзи.

— Да не би да е някоя алергия, както им викат? Малкият ми, Виктор, дето го виждате ей там да играе при мушкатата, хубав е като цвете, ама като го пипне алергията към целина, става истински Квазимодо. Вижте, черните му очички се затварят, устата му се подува като на жаба и понякога не може даже да си разпери пръстите на краката.

— Не е чак толкова нужно човек да си разперва пръстите на краката — казва Талита.

Чува се приглушеното ръмжене на Травълър в клозета и Талита бързо сменя темата на разговора, за да заблуди госпожа Де Гутусо. Обикновено Травълър напуска скривалището си много тъжен и Талита го разбира. Би трябвало да се поговори за разбирането на Талита. То е едно иронично, нежно и някак си далечно разбиране. Любовта й към Травълър се състои от мръсни тенджери, дълго будуване, от едно меко приемане на неговите носталгични фантазии и пристрастието му към тангото и картите. Когато Травълър е тъжен и мисли, че никога не е пътувал (а Талита знае, че не това го безпокои, тревогите му са по-дълбоки), трябва да бъде с него, без да говори много-много, да му запари мате, да внимава да не му свършат цигарите, да изпълни задълженията си на жена, която е близо до мъжа, но без да му застъпва сянката, а това е трудно. Талита е много щастлива с Травълър, с цирка, обича да реше котарака математик преди излизането му на сцената и да води сметките на директора. Понякога скромно си мисли, че е много по-близо от Травълър до тези толкова прости дълбини, които го тревожат, но всякакви метафизически алюзии малко я плашат и в крайна сметка убеждава себе си, че той единствен може да осъществи пробива и да отприщи мазната черна струя. Всичко това някак си витае наоколо, облича се в думи или форми, нарича се другояче, нарича се смях или любов, а също и цирк или живот, ако трябва да му се дадат някакви по-външни и съдбовни имена, и няма от него спасение.

По липса на друго Травълър е човек на действието. Определя го като ограничено действие, защото да се съсипва човек хич не си е работа. В продължение на четири десетилетия е минал през различни етапи на действие: футбол (в училище, нелош център-нападател), спортно ходене, политика (един месец в затвора в Девото през 1934 г.), зайчарство и пчеларство (ферма в Мансанарес, фалит на третия месец, чумави зайци и неопитомими пчели), автомобилизъм (втори пилот на Маримон, преобръщане на автомобила в Ресистенсия, три счупени ребра), фино дърводелство (поправка на мебели, качени на тавана след употреба, пълен провал), брак и велосипедизъм с колело под наем в събота по булевард „Генерал Пас“. Основата на това действие е една разнообразна библиотека в главата му, два езика, леко перо, ироничен интерес към сотериологията 210и кристалните топки, опит за създаване на мандрагора чрез посаждане на батат в леген, пълен с пръст и сперма, бататът растеше неудържимо, както си растат бататите, и след като завзе пансиона, започна да прелива навън през прозорците, тайна намеса на Талита, въоръжена с ножици, Травълър, заподозрял нещо, заизследва стеблото на батата, изпълнен с унижение отказ от мандрагората Arlaune 211 — плод на бесилката 212, задръжки от детството. Понякога Травълър споменава за някакъв двойник, който имал повече късмет от него, а на Талита, кой знае защо, това не й харесва, прегръща го и го целува обезпокоена, прави всичко, което може, за да разсее тези мисли. Тогава го води да гледа Мерилин Монро, голяма любимка на Травълър, и изпада-в-ярост от една чисто артистична ревност в мрака на кино „Президент Рока“.