Хулио Кортасар - Игра на дама

Наведе глава навреме, за да избегне удара. Другият полицай го хвана за кръста и с едно-единствено блъсване го вкара в полицейската камионетка. Хвърлиха отгоре му Еманюел, която пееше нещо подобно на „Le temps des cerises“ 198. Оставиха ги сами в камионетката и Оливейра потърка бедрото си, което го болеше ужасно, и се присъедини към пеенето на „Le temps des cerises“, ако беше това. Полицейската камионетка тръгна като изстреляна от катапулт.

— Et tous nos amours 199 — изкрещя Еманюел.

— Et tous nos amours — каза Оливейра, като се опъна на пейката и потърси цигара. — Такова нещо, маце, и Хераклит не е правил.

— Tu me fais chier 200 — каза Еманюел, като се разрева с глас. — Et tous nos amours — пропя, ридаейки. Оливейра чу полицаите да се смеят, докато ги гледаха през решетките. „Е, добре, ако съм искал спокойствие, ще го имам в изобилие. Трябва да го използваш, приятел, няма да направиш това, за което си мислиш.“ Да се обадиш по телефона, за да разкажеш един забавен сън, бе добре, но стига, да не настояваме. Всеки за себе си, воднянката се лекува с търпение, с лайна и със самота. Освен това Клубът вече бе ликвидиран, всичко беше благополучно ликвидирано, а това, което предстоеше да бъде ликвидирано, бе само въпрос на време. Камионетката спря на един ъгъл и докато Еманюел крещеше Quand il reviendra, le temps des cerises 201, един от полицаите отвори прозорчето и ги уведоми, че ако не млъкнат, ще им разбие физиономиите с ритници. Еманюел легна по очи на пода на камионетката и се разрева с глас, а Оливейра опря крака на задника й и се настани удобно на пейката. Дамата се играе с камъче, което трябва да побутваш с върха на обувката. Съставки: тротоар, камъче, обувка, красива рисунка с тебешир, за предпочитане цветен. Отгоре е Небето, отдолу — Земята, много е трудно да стигнеш Небето с камъчето, почти никога не си правиш добре сметката и камъчето излиза извън очертанията. Все пак полека-лека придобиваш необходимото умение да преминаваш през различните квадратчета (дама охлюв, правоъгълна дама, каквато ти хрумне дама, тази се използваше малко) и един ден се научаваш да напускаш Земята и да насочваш камъчето към Небето, докато не стигнеш Небето ( Et tous nos amours , проплака Еманюел по очи), лошото е, че тъкмо тогава, когато почти никой друг не се е научил да стига с камъчето до Небето, детството внезапно свършва и попадаш в романите, в тъгата по божествената ракета, в размишленията за друго Небе, до което пак трябва да се научиш да стигаш. И понеже си излязъл от детството ( Je n’oublierai pas le temps des cerises 202, риташе Еманюел по пода), забравяш, че за да стигнеш до небето, ти трябват камъче и връх на обувка. Това го е знаел Хераклит, потопен в лайната, а може би и Еманюел, която си бършеше сополите с ръце в сезона на черешите, или двамата педерасти, които, без той да знае как, се бяха оказали в полицейската камионетка (ами да, вратата се бе отворила и затворила сред писъци, смехове и едно изсвирване), те се смееха като луди и гледаха Еманюел, легнала на пода, и Оливейра, на когото му се пушеше, но нямаше цигари, нямаше и кибрит, макар че не си спомняше полицаят да му беше пребъркал джобовете, et tous nos amours, et tous nos amours . Едно камъче и върхът на обувка, това, което Мага знаеше много добре, той — не чак толкова добре, а Клубът — повече или по-малко, и това нещо, от детството в Бурсако или в предградията на Монтевидео, сочеше право пътя към Небето, нямаше нужда от веданта или дзен, или от най-разнообразни есхатологии; да стигнеш Небето с подритвания, да стигнеш с камъче (А може би със своя кръст? Трудно се борави с това съоръжение) и с едно последно подритване да запратиш камъчето в l’azur l’azur l’azur l’azur 203, бам, счупено стъкло и без десерт в леглото, лошо дете, но какво значение имаше всичко това, след като зад счупеното стъкло беше кибуцът, след като Небето бе просто детското име на неговия кибуц.

— Заради всичко това — каза Орасио, — нека пеем и пушим. Еманюел, ставай, стара ревло.

— Et tous nos amours — изръмжа Еманюел.

— Il est beau — каза един от педерастите, като гледаше нежно Орасио. — Il a l’air farouche 204.

Другият педераст бе извадил тенекиена тръба от джоба си и гледаше през дупката, усмихваше се и правеше гримаси. По-младият педераст му взе тръбата и започна да гледа. „Нищо не се вижда, Жо“, каза той. „Вижда се, сладурче“, каза Жо., „Не, не, не, не.“ „Вижда се, вижда се.“ look through the peephole and you’ll see patterns pretty as can be. 205„Нощ е, Жо.“ Жо извади кутия кибрит и запали една клечка пред калейдоскопа. Възторжени писъци, patterns pretty as can be. Et tous nos amours , издекламира Еманюел, като седна на пода на камионетката. Всичко беше добре, всичко намираше точния си час, играта на дама и калейдоскопът, малкият педераст все гледаше и гледаше, ох, Жо, не виждам нищо, дай още светлина, още светлина, Жо. Опънат на пейката, Орасио поздрави Тъмния, главата на Тъмния, подаваща се от пирамида тор, с очи като зелени звезди, patterns pretty as can be, Тъмния имаше право, имаше път към кибуца, може би един-единствен път към кибуца, но това не можеше да бъде този свят, хората хващаха калейдоскопа не от края, от който трябва, и тогава се налагаше да го обърнеш с помощта на Еманюел, на Пола, на Париж, на Мага и на Рокамадур, да се хвърлиш на пода като Еманюел и да погледнеш оттам към планината от тор, да погледнеш света през ануса, and you’ll see patterns pretty as can be, камъчето трябваше да мине през ануса, вкарано там с подритвания от върха на обувката, и всички квадратчета — от Земята към Небето — щяха да се отворят, и лабиринтът щеше да се разгъне като скъсана часовникова пружина и да разбие на хиляди парчета времето на чиновниците, и през сополите, семето и вонята на Еманюел и тора на Тъмния ставаше възможно да тръгнеш по пътя, който води към Кибуца на желанието, вече не за да се качиш на Небето (да се качиш, каква лицемерна дума, Небе, flatus vocis 206), а за да вървиш с човешки крачки през земята на човеците към кибуца, там далеч, но в същата плоскост, както Небето и Земята бяха в една и съща плоскост на мръсния тротоар на игрите, и един ден може би ще влезеш в свят, където думата Небе няма да означава мазен парцал, и един ден някой ще види истинската фигура на света, patterns pretty as can be, и може би, подритвайки камъчето, най-сетне ще влезе в кибуца.