Хулио Кортасар - Игра на дама

(–86)

Осъзна, че връщането наистина е отиване, и то в повече от един смисъл. Вече вегетираше с горката самоотвержена Хекрептен в някаква хотелска стая срещу пансиона „Собралес“, където живееше семейство Травълър. Всичко вървеше много добре, Хекрептен беше очарована, запарваше съвършено мате и макар че правеше ужасно лошо любов и спагети, имаше други важни за домашния живот качества и му оставяше цялото необходимо свободно време да си мисли за отиването и за връщането — проблем, който го занимаваше, когато не се посвещаваше на продажбата на габардин за палта. Отначало Травълър бе разкритикувал манията му да намира всичко в Буенос Айрес за лошо, да казва, че градът е като курва в корсет, но Оливейра обясни на него и на Талита, че в тези критики има толкова любов, че само двама малоумници като тях са в състояние да разберат погрешно неговите нападки. Впоследствие осъзнаха, че Оливейра има право, че той не може да се сдобри лицемерно с Буенос Айрес и че сега е много по-далеч от страната си, отколкото докато се е мотал из Европа. Само простите и малко остарели неща го караха да се усмихва — матето, плочите на Де Каро, понякога пристанището привечер. Тримата се разхождаха много из града, използваха, че Хекрептен работи в един магазин, и Травълър шпионираше Оливейра за признаци, които да подсказват сключването на примирие с града, като междувременно подготвяше терена с огромни количества бира. Талита обаче беше по-непреклонна (качество, присъщо на равнодушието) и изискваше в кратък срок присъединяване към почитателите на живописта на Клориндо Теста например или на филмите на Торе Нилсон. Разгаряха се ужасни спорове за Биой Касарес, Давид Виняс, отец Кастелани, Манаута и политиката на YPF 213. Накрая Талита разбра, че на Оливейра му е все тая дали е в Буенос Айрес или в Букурещ и че всъщност не се беше върнал, ами го бяха върнали. Под повърхността на дискутираните теми всъщност винаги присъстваше някакво патафизическо течение, тройното съвпадане при театралното търсене на гледни точки, които изваждат от центъра и гледащия, и гледаното. Талита и Оливейра започваха да се уважават именно защото се конфронтираха. Травълър си спомняше какъв беше Оливейра на двайсет, и сърцето го заболяваше, макар че всъщност може да бяха газове, предизвикани от бирата.

— Работата е там, че ти не си поет — казваше Травълър. — Не усещаш града, както го усещаме ние, като някакъв огромен търбух, който се поклаща бавно под небето, като огромен паяк с крачета в Сан Висенте, в Бурсако, в Саранди, в Паломар, а другите потопени във водата, горката твар, като си помисли човек колко е мръсна тази река.

— Орасио е перфекционист — съжаляваше го Талита, която вече му имаше доверие. — Като конска муха върху някой благороден кон. Би трябвало да се поучиш от нас, скромни жители на Буенос Айрес, които все пак знаят кой е Пиер дьо Мандиарг.

— А по улиците — казваше Травълър, като притваряше очи — вървят девойчета със сладки очета, лицата им са като мляко с ориз, а радио Ел Мундо разпръсква наоколо приятни глупости, все едно че сипе талк.

— Без да броим еманципираните интелектуалки, които работят по цирковете — добавяше скромно Талита.

— И специалистите по фолклора каненге 214като вашия покорен слуга. Напомни ми вкъщи да ти прочета изповедта на Ивон Гитри, старче, нещо велико.

— Между другото, госпожа Де Гутусо заръча да ти кажа, че ако не й върнеш антологията на Гардел, ще ти запрати саксия по главата — съобщи Талита.

— Първо трябва да прочета изповедта на Орасио. Дъртата крава да почака.

— Да не би госпожа Де Гутусо да е оная кикимора, която, като се заговори с Хекрептен, и не млъква? — попита Оливейра.

— Да, тази седмица им е ред да са приятелки. Ще видиш какво ще стане след няколко дена, в нашия квартал е така.

— Посребрен от луната — каза Оливейра.

— И много по-хубав от твоя „Сен-Жермен-де-Пре“ — каза Талита.

— Разбира се — каза Оливейра, като я гледаше.

Ако леко притвори очи, може би… И това френско произношение, това произношение, и ако той притвори очи. (Фармацевтка, жалко.)

Тъй като игрите на думи ги очароваха, през онези дни измислиха игрите с гробището — отваряха например речника на Хулио Касарес на 558-ма страница и играеха с hallulla, hámago, halieto, haloque, hamez, harambel, harbullista, harca и harija 215. Дълбоко в себе си продължаваха да изпитват известна тъга и си мислеха за възможностите, пропуснати заради аржентинския характер и заради времето-което-отлита-безвъзвратно. По повод „фармацевтка“ Травълър твърдеше, че става дума за наименование на един изцяло меровингски народ, и двамата с Оливейра посветиха на Талита епическа поема, в която фармацевтските орди завладяват Каталония, сеейки ужас, кукуряк и пипер. Фармацевтският народ на огромни коне. Размишления във фармацевтската степ. О, императрице на фармацевтите, имай милост към afofados, afrontilados, agalbanados и aforados 216, които си плюят на петите.