Хулио Кортасар - Игра на дама

— За нея беше сигурно. Адгал ще се заинтересува от този случай. Това, което ти наричаш съвпадение. Лусия не мислеше, че е съвпадение. Ти също, дълбоко в себе си. Лусия каза, че когато си намерил зелената фигурка, си я хвърлил на пода и си я стъпкал.

— Мразя глупостта — каза благочестиво Оливейра.

— Била забила всичките карфици в гърдите й и само една в половия орган. Ти знаеше ли, че Пола е болна, когато стъпка зелената фигурка?

— Да.

— На Адгал това ще й бъде много интересно. Знаеш ли метода с отровния портрет? Боите се смесват с отрова и се изчаква подходящата фаза на луната, за да се нарисува портретът. Адгал опита с баща си, но се намесиха други влияния… Както и да е, старецът умря след три години от нещо като дифтерит. Бил сам в замъка, по това време имахме замък, и когато започнал да се задушава, опитал да си направи трахеотомия пред огледалото — да си забие гъше перо или нещо такова. Намерили го на стълбището, но не знам защо ти го разказвам.

— Вероятно защото знаеш, че не ме засяга.

— Да, възможно е — каза Грегоровиус. — Да направим кафе, по това време нощта се усеща, дори и да не се вижда.

Оливейра взе вестника. Докато Осип слагаше тенджерата на печката, започна пак да чете съобщението. Руса, на около четирийсет и две години. Каква идиотщина, да мисли, че. Макар че, разбира се. Les travaux du grand barrage d’Assouan ont commencé. Avant cinq ans, la vallée moyenne du Nil sera transformée en un immense lac. Des édifices prodigieux, qui comptent parmi les plus admirables de la planète… 152

(–107)

— Недоразумение като всичко останало, приятел. Но кафето е достойно за случая. Цялата ракия ли изпи?

— Знаеш как е, поклонението.

— Да де, телцето.

— Роналд пи като животно. Наистина му беше мъчно, никой не разбра защо. Бабс ревнуваше. Даже Лусия го гледаше учудено. Но часовникарят от шестия етаж донесе бутилка ракия и имаше за всички.

— Много хора ли дойдоха?

— Чакай, бяхме ние от Клуба, ти не беше („Не, аз не бях“), часовникарят от шестия етаж, портиерката с дъщеря си, една госпожа, която приличаше на молец, разносвачът на телеграми, който остана за малко, и ония от полицията, които душеха за детеубийство, горе-долу това бяхме.

— Учудвам се, че не са споменали за аутопсия.

— Споменаха. Бабс вдигна страшна патърдия, а Лусия… Дойде някаква жена, гледа, пипа… Едва се побрахме на стълбите, всичките навън, а там — страшен студ. Правиха разни неща, но накрая ни оставиха на мира. Не знам как смъртният акт се оказа в моята чанта, виж го, ако искаш.

— Не, разказвай по-нататък. Слушам те, макар и да не личи. Просто продължавай, приятел. Много съм трогнат. Не си личи, но можеш да ми вярваш. Слушам те, старче, давай. Прекрасно си представям сцената. Само не ми казвай, че Роналд не е помогнал да го свалят по стълбите.

— Да, носеха го той, Перико и часовникарят. Аз придружавах Лусия.

— Бяхте отпред.

— А Бабс и Етиен завършваха шествието.

— Най-отзад.

— Между четвъртия и третия етаж се чу ужасен удар. Роналд каза, че е старецът от петия, който си отмъщавал. Когато мама дойде, ще я помоля да завърже връзка със стареца.

— Майка ти? Адгал?

— В крайна сметка тя ми е майка, онази от Херцеговина. Този дом ще й хареса. Тя има страхотен усет, а тук са се случили толкова неща… Нямам предвид само зелената фигурка.

— Да видим, обясни защо майка ти има такъв усет и защо домът ще й хареса. Да поговорим, приятел, трябва да си изясним нещата. Хайде, давай.

(–57)

От доста време Грегоровиус се беше отказал от илюзията, че нещо разбира, но все пак обичаше в недоразуменията да има някакъв ред, някакъв смисъл. Колкото и да се разбъркваше тарото, реденето на картите винаги представляваше последователна операция, извършвана върху правоъгълния плот на масата или върху кувертюрата на леглото. Да успееш да накараш любителя на запарки на треви от пампасите да разкрие порядъка на блуждаещите си мисли. В най-лошия случай можеше да си го съчини на мига, а после би му било трудно да се измъкне от собствената си паяжина. Между мате и мате Оливейра благоволяваше да си припомни някой епизод от миналото или да отговаря на въпроси. Питаше на свой ред, интересуваше се иронично от подробностите около погребението, от поведението на хората. Рядко имаше предвид пряко Мага, но беше видно, че подозира някаква лъжа. Монтевидео, Лука, някое кътче в Париж. Грегоровиус си каза, че Оливейра би хукнал презглава, ако имаше и най-малка представа къде е Лусия. Май се беше специализирал по изгубените каузи. Първо ги губеше, после се втурваше като луд след тях.