Хулио Кортасар - Игра на дама

— И ти остави стаята.

— Тя знаеше, че съм в деликатно положение — каза Грегоровиус. — Сестрата на баба ми вече не ми праща издръжка, най-вероятно е починала. Мис Бабингтън запазва мълчание, но ако се има предвид положението в Кипър… Знае се, че това винаги се отразява на Малта, цензура и подобни работи. Лусия ми предложи да живея с нея в стаята, след като ти каза, че си тръгваш. Колебаех се дали да приема, но тя настоя.

— Това не се връзва особено с нейното заминаване.

— Но това беше преди.

— Преди дезинфекцията?

— Именно.

— Спечелил си от лотарията, Осип.

— Много е тъжно — каза Грегоровиус. — Всичко би могло да е толкова различно.

— Не се оплаквай, старче. Една стая четири на три и петдесет за пет хиляди франка месечно с течаща вода…

— Бих искал — каза Грегоровиус — ние двамата да си изясним нещата. Тази стая…

— Не е моя, спи спокойно. А Мага си е тръгнала.

— Все пак…

— Закъде замина?

— Спомена за Монтевидео.

— Няма пари да стигне дотам.

— Спомена за Перуджа.

— Искаш да кажеш Лука. Откакто прочете „Спаркенброук“ е луда по тия работи. Кажи ми ясно къде е.

— Нямам никаква представа, Орасио. В петък напълни куфар с книги и дрехи, направи купища пакети, после дойдоха двама негри и ги отнесоха. Каза ми, че мога да остана тук, и понеже плачеше непрекъснато, не си мисли, че беше лесно да се говори с нея.

— Имам желание да ти размажа физиономията — каза Оливейра, докато запарваше мате.

— Аз какво съм виновен?

— Не е въпрос на вина. Ти си едновременно отвратителен и симпатичен а ла Достоевски, нещо като метафизически гъзолизец. Като се усмихнеш по този начин, човек разбира, че нищо не може да се направи.

— О, аз се връщам оттам, където ти отиваш — каза Грегоровиус. — Механизмът challenge and response 150остава за буржоазията. Ти си като мен и затова няма да ме удариш. Не ме гледай така, не знам нищо за Лусия. Един от негрите виси непрекъснато в кафене „Бонапарт“, виждал съм го. Може и да ти каже нещо. Защо я търсиш сега?

— Обясни ми това „сега“.

Грегоровиус сви рамене.

— Беше много прилично поклонение — каза. — Особено след като се отървахме от полицията. В социален план твоето отсъствие предизвика противоречиви коментари. Клубът те защитаваше, но съседите и старецът отгоре…

— Не ми казвай, че дъртият е дошъл на поклонението.

— Не би могло да се нарече поклонение, разрешиха ни да задържим телцето до обед, след това се намесиха санитарните служби. Бързо и резултатно, трябва да призная.

— Представям си картинката — каза Оливейра. — Но това не е причина Мага да се изнесе, без дума да каже.

— Тя през цялото време мислеше, че си с Пола.

— Ça alors 151 — каза Оливейра.

— Какво ли не си мислят хората. Сега, когато по твоя вина си говорим на „ти“, ми е по-трудно да ти кажа някои неща. Парадоксално е, но е така. Вероятно защото това обръщение изобщо не е искрено. Ти го предизвика оная нощ.

— Няма никакъв проблем да си говориш на „ти“ с някого, който е спал с жена ти.

— Омръзна ми да ти повтарям, че не е вярно, виждащ ли, няма никаква причина да си говорим на „ти“. Ако беше истина, че Мага се е удавила, аз бих разбрал болката в този миг, когато някой те прегръща и те утешава… Но няма такова нещо, поне така изглежда.

— Прочел си нещо във вестника — каза Оливейра.

— Описанието изобщо не съвпада. Можем да продължим да си говорим на „вие“. Там е, върху камината.

Наистина не съвпадаше. Оливейра хвърли вестника и пак запари мате. Лука, Монтевидео, китарата, прибрана в шкафа, / завинаги там ще стои… А когато всичко се прибира в куфара и се редят пакети, човек може да си направи извода, че (внимание: не всеки извод е доказателство) на нея никой никога не свири, / от струните й не изтръгва звук . От струните й не изтръгва звук.

— Добре, ще разбера къде е забягнала. Едва ли е далече.

— Този дом винаги ще бъде неин — каза Грегоровиус, — макар че може би Адгал ще дойде при мен напролет.

— Майка ти?

— Да. Трогателна телеграма, споменава тетраграматон. Аз тъкмо четях „Сефер Йецира“ и се опитвах да хвана неоплатоническите влияния. Адгал е много силна в кабалистиката, ще има ужасни спорове.

— Мага да е намеквала, че ще се самоубие?

— Е, нали знаеш какви са жените.

— По-конкретно?

— Май не — каза Грегоровиус. — По-скоро повтаряше за Монтевидео.

— Глупаво е, тя няма пукната пара.

— За Монтевидео и за восъчната фигурка.

— А, фигурката. Тя мислеше…