Хулио Кортасар - Игра на дама

Надрасканите листове бяха нещо като писмо.

(–32)

Бебе Рокамадур, бебе бебе, Рокамадур.

Рокамадур, вече знам, че е като огледало. Ти спиш или си гледаш крачетата. Аз тук държа едно огледало и си мисля, че си ти. Но не ми се вярва, пиша ти, защото не можеш да четеш. Ако можеше, нямаше да ти пиша или щях да ти напиша важни неща. Някога ще трябва да ти пиша да се държиш добре или да се обличаш добре. Изглежда невероятно, че някога, Рокамадур. Сега ти пиша само в огледалото, от време на време трябва да си бърша пръста, защото е мокър от сълзи. Защо, Рокамадур? Не съм тъжна, майка ти е глупачка, изкипя ми боршът, който готвех за Орасио, ти познаваш Орасио, Рокамадур, онзи господин, който в неделя ти донесе плюшеното зайче и който се отегчаваше, защото ти и аз си казвахме толкова неща, а той искаше да се върне в Париж, тогава ти започна да плачеш и той ти показа как зайчето си мърда ушите, в този миг беше хубав, искам да кажа Орасио, някой ден ще разбереш, Рокамадур.

Рокамадур, идиотско е човек да плаче така, понеже му е изкипял боршът. Стаята е пълна с цвекло, Рокамадур, ще ти стане забавно, ако видиш парчетата цвекло и сметаната, всичко на пода. Добре, че като си дойде Орасио, ще съм изчистила, но първо трябва да ти пиша, толкова е глупаво да се плаче така, тенджерите се разплуват пред очите ми, стъклата на прозорците се замъгляват, вече не се чува момичето от горния етаж, което по цял ден пее „Les amants du Havre“. Когато бъдем заедно, ще ти я изпея, ще видиш. Puisque la terre est ronde, mon amour t’en fais pas, mon amour, t’en fais pas… 161Орасио си подсвирква тази мелодия нощем, когато пише или рисува. Ще ти хареса, Рокамадур. Ще ти хареса, Орасио се ядосва, защото обичам да говоря за теб, както говори Перико, а в Уругвай е прието нещо по-различно. Перико е господинът, който оня ден не ти донесе нищо, но говори много за децата и храненето. Знае много неща, един ден много ще го уважаваш, Рокамадур, макар че ще си глупак, ако го уважаваш. Ако го уважаваш, ако го уважаваш, Рокамадур.

Рокамадур, мадам Ирен не е доволна, че си толкова хубав, толкова весел, толкова ревлив и креслив и пиклив. Тя казва, че всичко е наред и че си чудесно дете, но докато говори, крие ръце в джобовете на престилката си, както правят някои коварни животни, Рокамадур, и това ме плаши. Когато го казах на Орасио, той се смя много, но не си дава сметка, че аз го усещам, и макар че няма коварно животно, което да си крие ръцете, аз го усещам, не знам какво чувствам, не мога да го обясня. Рокамадур, ако можех да прочета в очичките ти какво ти се е случило през тези петнайсет дена, миг по миг. Струва ми се, че ще потърся друга nourrice 162, дори Орасио да се ядоса и да каже, но теб не те засяга какво казва той за мен. Друга nourrice, която да говори по-малко, няма значение дали казва, че си лош и че плачеш през нощта или че не искаш да ядеш, няма значение, ако докато ми го казва, усещам, че не е коварна, че ми казва нещо, което не може да ти навреди. Всичко е толкова странно, Рокамадур, например харесва ми да произнасям името ти, да го пиша, всеки път, когато го правя, ми се струва, че ти пипам нослето и ти се смееш, а пък мадам Ирен никога не те нарича по име, казва l’enfant 163, гледай ти, дори не казва le gosse 164, казва l’enfant и като че ли, за да говори, си слага гумени ръкавици, а може би си ги е сложила и затова държи ръцете си в джобовете и казва, че си толкова добър и толкова хубав.

Има едно нещо, което се нарича време, Рокамадур, то е като животинка, която все върви и върви. Не мога да ти обясня, защото си много малък, но искам да кажа, че Орасио ще дойде ей сега. Да му дам ли да прочете писмото ми, за да ти каже и той нещо? Не, и аз не бих искала някой да чете писмо, което е само за мен. Една голяма тайна, която имаме ние двамата, Рокамадур. Вече не плача, доволна съм, но е толкова трудно да разбереш нещата, трябва ми толкова време, за да разбера съвсем малко от онова, което Орасио и другите разбират веднага, но те, които разбират всичко толкова добре, не могат да ни разберат теб и мен, не разбират, че аз не мога да те гледам при себе си, да те храня и да ти сменям пелените, да те приспивам и да си играя с теб, не разбират и всъщност им е все едно, а на мен изобщо не ми е все едно, но пък знам, че не мога да те гледам при себе си, че е лошо и за двама ни, трябва да съм сама с Орасио, да живея с Орасио кой знае докога, и да му помагам да търси това, което той търси и което ти също ще търсиш, Рокамадур, защото ще станеш мъж и също ще го търсиш като един голям глупак.