Хулио Кортасар - Игра на дама

(–87)

Да Бабс да. Да Бабс да. Да Бабс, да угасим светлината, darling 169, до утре, sleep well 170, брой овчици една след друга, всичко мина, мъничката ми, мина. Всички са толкова лоши с горката Бабс, ще се махнем от Клуба, за да ги накажем. Всички са толкова лоши с горкичката Бабс, Етиен лош, Перико лош, Оливейра лош, Оливейра най-лошият от всички, този инквизитор, както каза чудесната, чудесната Бабс. Да Бабс да. Rock-a-bye baby 171. Тра-ла-ла-ла-тра-ла-ла. Да Бабс да. При всички положения нещо трябваше да се случи, не може човек да живее с тези хора и да не се случи нищо. Шт, baby, шт. Така, спинкай. Край с Клуба, Бабс, със сигурност. Никога вече няма да видим Орасио, извратения Орасио. Тази нощ Клубът литна като палачинка към тавана и остана залепнал там. Можеш да прибереш тигана, Бабс, вече няма да падне долу, не се съсипвай да чакаш. Шт, darling, престани да плачеш, колко е пияна тази жена, дори душата й мирише на коняк.

Роналд се плъзна лекичко, намести се с гръб към Бабс и се унесе. Клубът, Осип, Перико, да помислим отново: всичко започна, защото всичко трябваше да свърши, ревнивите богове, пърженото яйце в комбинация с Оливейра, в съвсем конкретен смисъл виновно беше проклетото пържено яйце, според Етиен нямало защо да хвърлят яйцето на боклука, просто красота с това металическо зелено, Бабс беше настръхнала като девойките на Хокусай, яйцето така миришеше на умряло, че можеше да те убие, как Клубът да си проведе сбирката, като яйцето е на две крачки и Бабс изведнъж се разплака, конякът извираше едва ли не и от ушите й, тогава Роналд разбра, че докато бяха обсъждали вечни въпроси, Бабс сам-самичка беше изпила половин бутилка коняк, случката с яйцето беше просто повод той да избие навън и никой не се учуди, а Оливейра най-малко от всички, че от яйцето Бабс лека-полека премина към коментари за погребението, подготвяше се, докато хлипаше и потръпваше, да избълва всичко за детенцето, цялата скрита болка. Вонг напразно пускаше паравани от усмивки, които се опитваше да разгърне между Бабс и отнесения Оливейра, както и хвалебствени отзиви за „La rencontre de la langue d’oïl, de la langue d’oc et du franco-provençal entre Loire et Allier — limites phonétiques et morphologiques“ 172, подчертаваше Вонг, от С. Ескофие, книгата представлявала изключителен интерес, казваше Вонг, като внимателно побутваше Бабс, за да я насочи към коридора, но нищо не можеше да попречи Оливейра да чуе онова за инквизитора и да вдигне вежди с изражение, което представляваше нещо средно между възхищение и объркване, като между другото погледна Грегоровиус, сякаш той можеше да му разясни епитета. Клубът знаеше, че хвърли ли се в атака, Бабс действа като катапулт, вече се беше случвало, единственият изход беше да се навъртат около организаторката на всички събития и отговорничка за бюфета в очакване времето да свърши своето, никой плач не продължава вечно, вдовиците се омъжват отново. Нищо не можеше да се направи, Бабс пияна се клатушкаше сред палтата и шаловете на останалите от Клуба, връщаше се до коридора, искаше да си разчисти сметките с Оливейра, беше подходящият момент да каже на Оливейра онова за инквизитора, да твърди сълзливо, че в кучешкия си живот не е виждала по-долен човек, бездушен кучи син, садист, мерзавец, палач, расист, неспособен и на най-малко благоприличие, боклук, гадняр, куп лайна, отврат, сифилитик. Новините бяха посрещнати с неописуемо удоволствие от Перико и Етиен и с противоречиви реплики от останалите, като в последните се включваше и адресатът.

Това беше циклонът Бабс, торнадото на Шести район, превърнат в пюре от къщи. Клубът наведе глава, гушеше се в палтата и се държеше с всички сили за цигарите. Когато Оливейра успя да изрече нещо, настана пълна театрална тишина. Оливейра каза, че малката картина на Никола дьо Стал му се е сторила много хубава и че Вонг, след като толкова се ебава с творбата на Ескофие, би трябвало да прочете книгата и да я представи в резюме на някоя друга сбирка на Клуба. Бабс пак му каза, че е инквизитор, а Оливейра май се сети за нещо забавно, защото се усмихна. Ръката на Бабс го зашлеви в лицето. Клубът взе бързи мерки, Бабс се разрева с всички сили, деликатно поддържана от Вонг, който стоеше между нея и разгневения Роналд. Клубът се затвори около Оливейра, за да остави извън кръга Бабс, която се беше съгласила: а) да седне в едно кресло и б) да вземе кърпата на Перико. Май тогава започнаха уточненията във връзка с улица, „Монж“, а също и около историята за самарянството на Мага, на Роналд му се стори — виждаше големи зелени петна под клепачите, полусън, преосмислящ вечерта, — че Оливейра бе попитал Вонг дали Мага наистина живее в meublé 173на улица „Монж“, и май тогава Вонг бе казал, че не знае или пък че наистина е така, и някой, може би Бабс от креслото — неудържими ридания — отново нападна Оливейра, натриваше му в носа себеотрицанието на Мага самарянката до леглото на болната Пола и май тогава Оливейра се разсмя, като гледаше съвсем определено към Грегоровиус, и помоли за още подробности около себеотрицанието на Мага като медицинска сестра, и вярно ли е, че живее на улица „Монж“, кой номер — тези неизбежни подробности от кадастъра. Сега Роналд се опитваше да протегне ръка и да я пъхне между краката на Бабс, която мърмореше сякаш отдалече, Роналд обичаше да заспива с пръсти, изгубени в тази неустановена топла територия, Бабс като агент-провокатор, ускоряващ разпадането на Клуба, трябва да я смъмри утре сутринта, такива-неща-не-се-правят. Но целият Клуб някак си бе наобиколил Оливейра, сякаш се провеждаше срамен процес, и Оливейра проумя това преди самия Клуб, започна да се смее в центъра на кръга с цигара в уста и ръце, мушнати в канадката, а след това попита (не питаше някого конкретно, гледаше малко над кръга от глави) дали Клубът очаква amende honorable 174или нещо от този род, а Клубът в първия момент не разбра или предпочете да не разбира освен Бабс, която от креслото, където я държеше Роналд, отново изкрещя онова за инквизитора, прозвучало гробовно в-този-час-на-нощта. Тогава Оливейра престана да се смее и като че ли изведнъж прие присъдата (макар че никой не го беше съдил, Клубът нямаше такива намерения), хвърли цигарата на пода, смачка я с крак и след миг, като едва отдръпна рамо, за да избегне нерешително протегнатата ръка на Етиен, проговори много тихо, заявявайки твърдо, че се оттегля от Клуба и че Клубът, като се започне от него и се мине през всички останали, може да върви на майната си.