Хулио Кортасар - Игра на дама

— Ходи ли вкъщи? — попита Бабс. — Трябваше ли да ходиш в полицията?

— Не, вече всичко е уредено. Все пак беше по-разумно да останете тук тази нощ, ако беше видяла лицето на портиерката, когато изнасяха Ги…

— The lousy bastard 136 — каза Бабс.

— Аз приех добродетелно изражение и като минавах покрай нея, вдигнах ръка и казах: „Мадам, смъртта винаги заслужава уважение. Този младеж се е самоубил от нещастна Крайслерова любов“. Вцепени се, повярвайте ми, гледаше ме с очи като твърдо сварени яйца. И точно когато носилката минава през вратата, Ги се надига, опира бледа ръка на бузата си като статуите по етруските саркофази и повръща зелена гадост към портиерката, точно върху изтривалката. Санитарите умират от смях, цялата ситуация беше направо невероятна.

— Още кафе — помоли Роналд. — Ти седни тук на пода, това е най-топлата част от стаята. Едно хубаво кафе за горкичкия Етиен.

— Нищо не се вижда — каза Етиен. — А защо да сядам на пода?

— За да се присъединиш към Орасио и към мен, които правим нещо като бдение над оръжието — каза Роналд.

— Не се дръж като идиот — каза Оливейра.

— Послушай ме, седни тук и ще разбереш неща, които дори Вонг не знае. Книги, носещи просветление, гадателски практики. Точно тази сутрин се забавлявах с „Бардо“ 137. Тибетците са изключителни.

— Кой те насочи към нея? — попита Етиен, който направо се разля между Оливейра и Роналд, след което отпи глътка кафе. — Пиячка — каза Етиен и протегна властно ръка към Мага, която му подаде бутилката тръстикова ракия. — Гадост — каза Етиен, след като отпи. — Аржентински продукт, предполагам. Каква земя, Господи.

— Не се захващай с родината ми — каза Оливейра. — Приличаш на стареца от горния етаж.

— Вонг ме подложи на няколко теста — обясняваше Роналд. — Казва, че имам достатъчно ум, за да започна успешно да го унищожавам. Разбрахме се да прочета внимателно „Бардо“, после ще преминем към основите на будизма. Наистина ли има етерно тяло, Орасио? Изглежда, че когато човек умира… Нещо като ментално тяло, разбираш ли?

Орасио обаче говореше нещо на ухото на Етиен, който пъшкаше, а от него се разнасяше мирис на мокри улици, на болница и на готвено зеле. Бабс разясняваше на Грегоровиус, потънал в някакво безразличие, пороците на портиерката. Натъпкан до козирката с току-що придобити знания, Роналд изпитваше нужда да разясни на някого „Бардо“ и хвана Мага, която се очертаваше в полумрака пред него като скулптура на Хенри Мур — великанка, ако човек я гледа от пода: първо коленете, които още малко и ще разбият черната маса на полата, после торсът, достигащ до тавана, а над торса валма коси, по-черни и от мрака, и в цялата тази сянка сред сенките светлината на поставената на пода лампа придаваше блясък на очите на Мага, седнала в креслото; на моменти тя едва се удържаше да не се плъзне и да не падне на пода, понеже предните крака на креслото бяха по-къси.

— Шибана история — каза Етиен, като отпи още една глътка.

— Можеш да си идеш, ако искаш — каза Оливейра, — но не вярвам да се стигне до нещо сериозно, в този квартал подобни неща се случват много често.

— Оставам — каза Етиен. — Това питие, как каза, че се нарича, не е толкова лошо. Мирише на някакъв плод.

— Вонг каза, че Юнг бил във възторг от „Бардо“ — каза Роналд. — Разбираемо е, а екзистенциалистите също трябва да я прочетат много внимателно. Виж, когато съдят мъртвия, кралят го изправя пред едно огледало, но това огледало е кармата. Сборът от действията на мъртвия, нали ти е ясно. И мъртвият вижда как се отразяват всичките му действия, доброто и лошото, отражението обаче не отговаря на никаква действителност, а е проекция на мисловни образи… Как старият Юнг да не се шашне, какво ще кажеш. Кралят на мъртвите гледа огледалото, но всъщност надниква в паметта ти. Може ли да си представи човек по-добро описание на психоанализата? Но има и нещо още по-необикновено, скъпа, а именно че присъдата, която произнася кралят, не е негова, а твоя. Ти сам се съдиш, без да го знаеш. Не ти ли се струва, че всъщност Сартр трябва да отиде да живее в Лхаса?

— Невероятно — каза Мага. — Ама тази книга философска ли е?

— Това е книга на мъртвите — каза Оливейра.

Замълчаха, слушаха дъжда. Грегоровиус усети жалост към Мага, която като че ли очакваше някакво обяснение, но вече не събираше смелост да зададе друг въпрос.

— Ламите споделят някакви прозрения с умиращите — каза й той. — За да ги упътят към отвъдното, за да им помогнат да се спасят. Например…