Хулио Кортасар - Игра на дама

— Орасио е — каза Мага.

— Орасио и някаква жена.

— Не, сигурно е старецът от горе.

— Оня с обувката на вратата ли?

— Да, има глас на старица, като сврака е. Ходи винаги с астраганен калпак.

— По-добре не пускайте плочата — посъветва я Грегоровиус. — Да изчакаме да видим какво ще стане.

— В края на краищата няма да можем да чуем сонатата на Брамс — каза Мага ядосана.

„Смешно преобръщане на стойностите — помисли си Грегоровиус. — Ей сега ще се стигне до ритници в коридора, в тъмното, или нещо подобно, а тя мисли само за това, че няма да може да си чуе сонатата.“ Но Мага имаше право, както винаги беше единствената, която имаше право. „Имам повече предразсъдъци, отколкото си мислех — си каза Грегоровиус. — Човек смята, че ако живее affranchi 108, ако приеме и материалния, и духовния паразитизъм на Лутеция, то вече е в състоянието отпреди Адам. Хайде де, идиот нещастен.“

— The rest is silence 109 — каза Грегоровиус с въздишка.

— Silence my foot 110 — каза Мага, която знаеше доста добре английски. — Ще започнат отново, ще видите. Пръв ще се обади старецът. Ето го. Mais qu’est-ce que vous foutez 111? — изимитира го Мага с носов глас. — Да видим какво ще му отговори Орасио. Струва ми се, че се смее тихичко, а когато се смее, не намира думи, не е за вярване. Отивам да видя какво става.

— Толкова добре ни беше — промърмори Грегоровиус, сякаш виждаше насреща си ангела, който щеше да го прогони от рая. Жерар Давид, Ван дер Вейден, Майстора от Флемал, не знаеше защо, но в този миг всички ангели бяха злощастно фламандски, с пълнички глуповати лица, но загладени, сияйни и буржоазно осъдителни (Daddy-ordered-it, soyou-better-beat-it-you-lousy-sinners) 112. Цялата стая, пълна с ангели, I looked up to heaven and what did I see / A band of angels comin’ after me 113, неизменният финал, ангели полицаи, ангели инкасатори, ангели ангели. Разложение на разложенията, както струята леден въздух, който се издигаше в крачолите на панталоните му, гневните гласове на площадката, силуетът на Мага в рамката на отворената врата.

— C’est pas des façons, ça — говореше старецът. — Empêcher les gens de dormir à cette heure c’est trop con. J’me plaindrai à la Police, moi, et puis qu’est-ce que vous foutez là, vous planqué par terre contre la porte? J’aurais pu me casser la gueule, merde alors. 114

— Върви да спиш, дядка — отвръщаше Орасио, удобно изтегнат на пода.

— Dormir, moi, avec le bordel que fait votre bonne femme? Ça alors comme culot, mais je vous préviens, ça ne passera pas comme ça, vous aurez de mes nouvelles 115.

— Mais de mon frère le Poète on a eu des nouvelles 116 — каза Орасио с прозявка. — Виждаш ли що за тип е тоя?

— Идиот — каза Мага. — Човек си пуска плоча съвсем тихичко, а той чука. Спираш плочата, той пак чука. Какво иска тогава?

— Така де, като приказката за оня, който си изтървал само едната обувка.

— Не я знам — каза Мага.

— Можеше да се предположи — каза Оливейра. — Както и да е, старците ми вдъхват уважение, примесено с други чувства, но на този бих му купил шише формалин — да се пъхне вътре и да престане да ни пречи.

— Et en plus ça m’insulte dans son charabia de sales métèques — каза старецът. — On est en France, ici. Des salauds, quoi. On devrait vous mettre à la porte, c’est une honte. Qu’est-ce que fait le Gouvernement, je me demande. Des Arabes, tous des fripouilles, bande de tueurs 117.

— Я стига с тези sales métèques 118, ако знаеш какви тълпи франсета са хукнали за парички в Аржентина — каза Оливейра. — Какво слушахте, бе? Аз току-що идвам, вир-вода съм.

— Квартет на Шьонберг. Сега исках да си пусна съвсем тихо една соната на Брамс.

— По-добре ще е да я оставим за утре — отсъди Оливейра, като се повдигна на лакът, за да запали една „Голоаз“. — Rentrez chez vous, monsieur, on vous emmerdera plus pour ce soir 119.

— Des fainéants — каза старецът. — Des tueurs, tous 120.

На светлината на клечката кибрит се виждаха астраганеният калпак, омазненият халат, гневните очички. Сянката на калпака се очертаваше огромна на стената на стълбището, Мага беше очарована. Оливейра стана, духна клечката и влезе в стаята, като леко затвори вратата.

— Здравейте — каза Оливейра. — Тъмно е като в рог.

— Здравей — каза Грегоровиус. — Добре, че се отърва от него.

— Per modo di dire 121. Всъщност старецът има право, освен това е по-възрастен.

— Да си възрастен не е оправдание — каза Мага.

— Може би не е оправдание, но ти позволява да правиш какво ли не.

— Ти каза веднъж — драмата на Аржентина е, че я управляват старци.

— Завесата вече падна над тази драма — каза Оливейра. — От Перон насам е обратното, младите държат банката и това май е по-лошо, но какво да се прави. Всякакви доводи, свързани с възраст, поколение, титла и класа, са огромна глупост. Предполагам, че всички приемаме неудобството да шепнем, за да може Рокамадур да спи със съня на праведниците.